Страница:
---------------------------------------------------------------
© Copyright Аркадий и Борис Стругацкий "Жук в муравейнике"
WWW: http://rusf.ru/abs/
Превод с болгарского: Милан Асадуров, 1983
OCR: Мандор, 2000
Origin: http://come.to/sf_bg
---------------------------------------------------------------
Стояха зверчета
Около плета.
В тях стреляха
И те умираха.
(стихове на малко момченце)
1 юни 78 година
СЪТРУДНИКЪТ НА "КОМКОН-2" МАКСИМ КАМЕРЕР
В 13:17 Екселенц ме извика при себе си. Той не вдигна очи към мен,
така че виждах само голия му череп, покрит с бледи старчески лунички - това
означаваше, че е твърде много загрижен и недоволен. Но впрочем не от моята
работа.
- Седни.
Седнах.
- Трябва да се намери един човек - каза той и неочаквано млъкна. Мълча
дълго. Човек би помислил, че не са му харесвали собствените му думи.
Формата, а може би съдържанието. Екселенц обожаваше абсолютно точните
формулировки.
- Кого именно? - попитах, за да го изведа от филологическото
вцепенение.
- Лев Вячеславович Абалкин. Прогресор. Онзи ден е отпътувал за Земята
от Полярната база на Саракш. На Земята не се е регистрирал. Трябва да се
намери.
Той отново замълча и тогава за пръв път вдигна към мен кръглите си,
неестествено зелени очи. Явно беше в затруднение и аз разбрах, че работата
е сериозна.
Прогресор, който не е сметнал за нужно да се регистрира при
завръщането си на Земята, строго погледнато, е нарушител на реда, но
естествено неговата особа съвсем не би могла да заинтересува нашата
комисия, най-малко пък самия Екселенц. Обаче Екселенц беше в толкова явно
затруднение, та у мене се появи чувството, че ей-сега ще се отпусне назад в
креслото, ще въздъхне едва ли не с облекчение и ще промърмори: "Добре.
Извинявай. Сам ще се заема с тази работа." Случвало се е и такова нещо.
Рядко, но се е случвало.
- Има основания да се предполага - рече Екселенщ - че Абалкин се крие.
Преди петнайсетина години жадно бих попитал: "От кого?" Ала оттогава
минаха петнайсет години и времето на жадните въпроси отдавна свърши.
- Ти ще го намериш и ще ми съобщиш - продължи Екселенц. - Не искам
никакви силови контакти. Няма да влизаш в каквито и да било контакти. Ще го
намериш, ще го поставиш под наблюдение и ще ми съобщиш. Само толкова.
Опитах се да се отърва със солидно разбиращо кимване, но той ме
гледаше така втренчено, че сметнах за нужно преднамерено бавно и
съсредоточено да повторя заповедта:
- Трябва да го открия, да го взема под наблюдение и да ви съобщя. В
никакъв случай не бива да се опитвам да го задържа, да му се мяркам пред
очите, най-малко пък да го заговарям.
- Така - каза Екселенц. - Сега другото.
Той бръкна в страничното чекмедже на бюрото, където всеки нормален
сътрудник държи справочната си кристалотека, и извади оттам обемист
предмет, чието название в първия момент си спомних на хонтийски:
"закурапия", което в буквален превод ще рече "вместилище за документи". И
чак когато Екселенц сложи това вместилище пред себе си на бюрото и отпусна
върху него дългите си възлести пръсти, се изтървах:
- Папка за книжа!
- Не се отклонявай - строго каза Екселенц. - Слушай внимателно. Никой
в комисията не знае, че се интересувам от този човек. И в никакъв случай не
трябва да научи. Следователно ще работиш сам. Без никакви помощници. Цялата
си група ще прехвърлиш в подчинение на Клавдий, а за работата си ще
докладваш на мен и само на мен. Без никакви изключения.
Трябва да си призная, че се смаях. Просто никога досега не беше се
случвало такова нещо. Никога не бях се сблъсквал на Земята с такава степен
на секретност. И честно казано, даже не можех да си представя, че е
възможна. Затова си позволих доста глупаво да попитам:
- Какво значи "без никакви изключения"?
- Без никакви в този случай означава просто "без никакви". Има още
няколко човека, които са в течение, но тъй като никога няма да се срещнеш с
тях, на практика за този случай знаем само ние двамата. Естествено, докато
го търсиш, ще ти се наложи да разговаряш с много хора. Всеки път ще
използваш някаква легенда. За легендите бъди така добър да се погрижиш сам.
Без легенда ще разговаряш само с мен.
- Да, Екселенц - смирено казах аз.
- По-нататък - продължи той. - Очевидно ще трябва да започнеш от
неговите връзки. Всичко, което знаем за тях, е тук. - Той почука с пръст по
папката. - Не е кой знае колко много, но има с какво да започнеш. Вземи я.
Поех папката. С такова нещо също не бях се сблъсквал на Земята.
Кориците от матова пластмаса бяха стегнати с метална ключалка, а отгоре с
червени букви беше написано: "ЛЕВ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ АБАЛКИН". И под него, кой
знае защо - "07".
- Слушайте, Екселенц - казах аз. - Защо са в такъв вид?
- Защото в друг вид тези материали не съществуват - студено отвърна
той. - Между другото не разрешавам да се презаписват на кристали. Имаш ли
други въпроси?
Разбира се, това не беше покана да задавам въпроси. Просто малка
порция отрова. На този етап имах много въпроси, но без да се запозная
предварително със съдържанието на папката, нямаше никакъв смисъл да ги
задавам. Въпреки това обаче аз си позволих два:
- Какъв е срокът?
- Пет денонощия. Не повече.
Помислих си, че в никакъв случай няма да успея.
- Мога ли да бъда сигурен, че той е на Земята?
- Можеш.
Станах с намерение да си тръгна, но той още не ме пускаше. Гледаше ме
отдолу-нагоре с втренчените си зелени очи и зениците му се свиваха и
разширяваха като на котка. Естествено на Екселенц му беше съвсем ясно, че
не съм доволен от задачата, че тя ми изглежда не само странна, но и, меко
казано, безсмислена. Обаче по някакви причини не можеше да ми съобщи
повече, отколкото вече ми каза. А пък не искаше да ме пусне, без да ми рече
поне още нещо.
- Помниш ли - продума той - на планетата Саракш някой си Сикорски, по
прякор Странника, гонеше един пъргав хлапак, на когото викаха Мак...
Помнех.
- Та така - каза Странника (сега той е Екселенц). - Сикорски тогава не
успя. А ние с тебе трябва да успеем. Защото планетата вече не е Саракш, а
Земята. И Лев Абалкин не е хлапак.
- Намеци ли правите, шефе? - казах аз, за да скрия обхваналото ме
безпокойство.
- Отивай да работиш - рече той.
1 юни 78 година
НЯКОИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЛЕВ АБАЛКИН, ПРОГРЕСОР
Андрей и Сандро все още ме очакваха и бяха потресени, когато ги
прехвърлих в подчинение на Клавдий. Даже се опитаха да възразят, но аз бях
толкова угрижен и смутен, та им креснах и те си тръгнаха, като мърмореха
обидени и хвърляха недоверчиви и разтревожени погледи към папката. Тези
погледи ми създадоха нова и съвсем неочаквана грижа: къде да държа сега
това чудовищно "вместилище за документи"?
Седнах зад бюрото, сложих папката пред себе си и машинално погледнах
регистратора. За четвърт час, докато бях при Екселенц, се бяха натрупали
седем съобщения. Признавам, че не без удоволствие пренасочих потока от
служебна информация към Клавдий. После се заех с папката.
Както и очаквах, в папката нямаше нищо друго освен книжа. Двеста
седемдесет и три номерирани листа с различен цвят, различно качество,
различен формат и различно запазени. Не бях имал работа с хартия най-малко
от двайсет години и първото ми желание беше да пъхна цялата тази купчина в
транслатора, но, разбира се, навреме се опомних. Е, щом трябва да е хартия,
нека е хартия.
Всички листове бяха захванати доста неудобно, но здраво с помощта на
хитроумно метално устройство с магнитни закопчалки, та не можах веднага да
забележа една най-обикновена бланка за радиограма, подпъхната под горната
закопчалка. Екселенц беше получил тази радиограма днес, точно шестнадесет
минути преди да ме извика при себе си. Ето какво пишеше в нея:
На вашето запитване за Тристан от 01.06 - 07:11 съобщавам: 31.05 -
19:34. Тук е получена информация от командира на базата Саракш-2. Цитирам:
провали се Хюрън (Абалкин, шифрован в щаба на групата флотове "Ц" на
островната империя). На 28.05 Тристан (Лофенфелд, пътуващ лекар в базата)
излетя да направи редовния медицински преглед на Хюрън. Днес, 29.05 - 17:13
с неговия бот в базата пристигна Хюрън. Според него Тристан е бил хванат и
убит при неизвестни обстоятелства от контраразузнаването на щаба "Ц".
Когато се опитал да спаси тялото на Тристан и да го докара в базата, Хюрън
се разконспирирал. Той не успял да спаси тялото. Самият Хюрън не е
пострадал физически при пробива, но се намира на границата на психическото
разстройство. По негова молба той тръгва за Земята с рейс 611. Край на
цитата.
Справка: 611 е пристигнал на Земята на 30.05 - 22:32. Абалкин не се е
свързал с "Комкон". Днес до момента - 12:53 - той не е регистриран на
Земята. До този момент не е регистриран също и на спирките по маршрут 611
(Пандора, курорт). Слона.
Прогресорите. Да. Съвсем откровено си признавам, че не обичам
Прогресорите, макар че самият аз, изглежда, бях един от първите прогресори
в онези времена, когато това понятие се употребяваше само в теоретичните
разработки. Между другото трябва да кажа, че в своето отношение към
Прогресорите не съм оригинален. То е съвсем естествено: та нали повечето
земляци са органично неспособни да разберат, че има ситуации, в които
компромисът е невъзможен. Или те - мен, или аз - тях и няма време да се
разбере кой има право и кой не. За нормалния землянин това звучи ужасно и
аз го разбирам - нали сам бях такъв, докато не попаднах на Саракш. Много
добре си спомням тази представа за света, когато всеки носител на разум
априорно се възприема като същество, етично равно на тебе, когато е
невъзможна самата постановка на въпроса: по-лошо ли е то от тебе или е по-
добро, дори ако неговата етика и морал се различават от твоите...
И тогава няма много полза от теоретичната подготовка, нито пък
стандартните модели на реагиране са достатъчни - трябва сам да минеш през
здрачините на морала, да видиш някои неща със собствените си очи, здравата
да си опариш пръстите и да натрупаш десетки отвратителни спомени, за да
разбереш накрая и даже не просто да разбереш, а да попиеш със своя мироглед
тази, някога тривиална мисъл, че на света има носители на разум, които са
очевидно много ио-лоши от тебе, какъвто и да си ти... И едва тогава се
научаваш да делиш тези, които са се изпречили пред тебе, на чужди и свои,
мигновено да вземаш решения в критични ситуации и намираш смелост отначало
да действуваш, а после да се ориентираш в обстановката.
Според мен в това се състои цялата същност на прогресора: в умението
категорично да дели тези, които са се изпречили пред него, на чужди и свои.
Точно заради това умение у дома към тях се отнасят с боязлив възторг или с
възторжена боязън, а много често и с известно гнусливо притеснение. Но няма
как. Налага се да търпим - и ние, и те. Защото или трябва да съществуват
прогресори, или Земята няма защо да се намесва в извънземните работи...
Впрочем за щастие на нас в "Комксн-2" доста рядко ни се налага да имаме
работа с прогресорите.
Прочетох радиограмата и после внимателно я прочетох още веднъж.
Странно. Излизаше, че Екселенц се интересува най-вече от някой си Тристан,
който се нарича още Лофенфелд. За да научи нещо за този Тристан, той не
само че е станал днес невъобразимо рано, но не го е досрамяло да вдигне от
леглото и нашия Слон, който, клкто всички знаят, си ляга да спи с
кокошките...
И още нещо беше странно: човек би могъл да си помисли, че Екселенц
предварително е знаел какво ще му отговорят. Само четвърт час му беше
потрябвал да вземе решение за издирването на Абалкин и да приготви папката
с документите за него. Даже би могло да се предположи, че папката вече му е
била под ръка...
А най-странното, разбира се, беше самият Абалкин - последният човек,
който е видял поне трупа на Тристан, но ако Абалкин е нужен на Екселенц
само като свидетел по делото на Тристан, то за какво беше тази зловеща
притча за някой си Странник и за някой си хлапак?
О, то се знае, че имах версии. Двайсет версии. И сред тях като
ослепителен елмаз например блесна тази: Хюрън-Абалкин е завербуван от
имперското разузнаване, той убива Тристан-Лофенфелд и се скрива на Земята с
цел да проникне в Световния съвет...
Още веднъж прочетох радиограмата и я сложих настрана. Добре. Лист N:1.
Абалкин Лев Вячеславович. Единен граждански номер еди-кой си. Генетичен код
еди-кой си. Роден на 6 октомври 38 година. Възпитание: Интернат 241, гр.
Сикчивхар. Учител: Федосеев Сергей Павлович. Образование: Училище за
прогресори N:3 (Европа). Наставник: Хорн Ернст-Юлий. Професионални
наклонности: зоопсихология, театър, етнолингвистика. Професионални данни:
зоопсихология, теоретична ксенология. Работил: от февруари 58 г. до
септември 58 г. - дипломна работа на планетата Саракш - опит за контакт с
расата на главанаците в естествена обстановка...
Тук спрях. Я гледай ти! Та аз май че го помня! Точно така. Беше през
58 година. Пристигна цяла компания - Комов, Ролингсън, Марта... И едно
такова навъсено момче, практикант. Екселенц (в онези времена той се
наричаше Странника) ми заповяда да оставя всичката си работа и да ги
прехвърля през Синята змия в Крепостта под предлог, че това е експедиция от
Департамента на науката... Едно такова костеливо момче с много бледо лице и
дълги прави черни коси като на северноамерикански индианец. Точно така! Те
всички (освен Комов естествено) го наричаха Лъвльо-Ревльо или просто
Ревльо, но не защото беше плачлив, разбира се, а защото гласът му беше
силен като рев на тахорг... Колко е тесен светът! Добре, да видим какво е
станало с него по-нататък.
От март 60 г. до юли 62 г. бил ръководител-изпълнител на операцията
"Човекът и главанаците" на планетата Саракш. От юли 62 г. до юни 63 г. бил
ръководител изпълнител на операцията "Главанакът в Космоса" на планетата
Пандора. От юни 63 г. до септември 63 г. взел участие заедно с главанака
Шчекн в операцията "Мъртъв свят" на планетата Надежда. От септември 63 г.
до август 64 г. преминал курсове за преподготовка на планетата Пандора. От
август 64 г. до ноември 66 г. направил първи опит за самостоятелно
проникване на планетата Гиганда - младши счетоводител във фермата за
отглеждане на ловджийски кучета, кучкар на маршал Нагон-Гига, егер-майстер
на херцог Алайски (вж. лист N:66)...
Потърсих лист N:66. Оказа се, че това е парче хартия, небрежно
откъснато отнякъде, по което още личаха ръбовете от сгъването. На него с
широк почерк беше написано: "Руди! Недей да се безпокоиш. По божията воля
на Гиганда се срещнаха двама от нашите близнаци. Уверявам те, че това е
абсолютна случайност без никакви последствия. Ако не вярваш, погледни в 07
и 11. Вече са взети мерки." Нечетлив, засукан подпис. Думата "абсолютна"
беше подчертана три пъти. На гърба на листчето имаше някакъв печатен текст
с арабска писменост.
Хванах се, че се чеша по главата, и се върнах на лист N:1.
От ноември 66 г. до септември 67 г. преминал курсове за преподготовка
на планетата Пандора. От септември 67 г. до декември 70 г. бил внедрен в
република Хонти на планетата Саракш като нелегален унионист, свързал се с
агентурата на Островната империя (първи етап от операцията "Щаб"). От
декември 70 г. е затворник в концентрационен лагер на Островната империя ка
планетата Саракш (до март 71 г. без връзка), преводач в комендантството на
концентрационния лагер, войник от строителните части, старши войник в
Бреговата охрана, преводач-шифровач на флагмана на Втори подводен флот от
групата "Ц", шифровач в щаба на групата флотове "Ц". Наблюдаващ лекар: от
38 до 53 г. - Леканова Ядвига Михайловна от 53 до 60 г. - Кресеску Ромуалд;
от 60 г. - Лофенфелд Курт.
Край. На лист N:1 нямаше нищо повече. Впрочем на гърба, на цялата
страница с размити кафеникави линии (сякаш с гуаш) едро беше изобразено
нещо, което наподобяваше стилизирана буква "Ж".
Е, какво пък, Лев Абалкин, Лъвльо-Ревльо, сега вече знаем някои неща
за тебе. Сега вече мога да започна да те търся. Зная кой ти е бил учителят,
зная кой ти е бил наставникът. Зная наблюдавалите те лекари... А ето какво
не зная - не зная за какво и на кого е нужен този лист N:1? Та нали ако на
човек му потрябва да узнае кой е Лев Абалкин, ще се свърже с информатора
(аз се свързах с ГВИ), ще набере името или единния граждански номер (набрах
номера) и след едно-нула-две-нула-три-нула-четири секунди ще има възможност
да научи всичко, което един човек има право да узнае за друг човек, когото
не познава.
Моля: Абалкин Лев и така нататък, единен граждански номер, генетичен
код, роден еди-кога си, родители (между другото защо в лист N:1 не са
посочени родителите?): Абалкина Стела Владимировна и Цюрупа Вячеслав
Борисович, интернатът в Сивтивкар, учителят, училището за прогресори,
наставникът... Всичко съвпада. Така. Прогресор, от 60 г. работи на
планетата Саракш. Хм. Не е много. Само официалните данни. Очевидно занапред
е решил да си спести труда да дава нови сведения в службата на ГВИ... А
това какво е? "Адрес на Земята: не е регистриран."
Набрах ново запитване: "На кои адреси се е регистрирал на Земята,
единен граждански номер еди-кой си?" След две секунди последва отговор:
"Последният адрес на Абалкин на Земята е Училището за прогресори N:3
(Европа)." Също любопитна подробност. Или през последните осемнадесет
години Абалкин нито веднъж не е бил на Земята, или е извънредно саможив
човек, никога не се регистрира и не желае да дава никакви сведения за себе
си. Естествено би могло да се допусне и едното, и другото, но изглежда
доста необичайно...
Както е известно, в ГВИ се съдържат само тези сведения, които човек
сам иска да съобщи за себе си. А какво толкова е написано на лист N:1? В
него няма нищо, което Абалкин си заслужава да крие. Там всичко е изложено
доста подробно, ама такъв род подробности никой не би търсил от ГВИ. Отивай
в "Комкон-1" и там ти съобщават всичко това. А ако не знаят в "Комкон",
лесно можеш да изясниш каквото те интересува, като се повъртиш сред
прогресорите, които се възстановяват на Пандора или просто се търкалят на
Елмазения плаж в подножието на най-големите в обитаемия Космос пясъчни
дюни...
Добре, да го оставим този лист N:1. Макар че между другото така и не
разбрахме за какво е нужен той въобще и при това толкова подробен... А пък
щом е толкова подробен, защо в него няма нито дума за родителите?
Стига. По всяка вероятност това не ме засяга. А виж, защо като се е
върнал на Земята, не се е регистрирал в "Комкон"? Това може да се обясни с
психическо разстройство. Отвратен е от това, което върши. Прогресор на
границата на психическото разстройство се завръща на родната планета,
където не е бил най-малко от осем години. Къде ще отиде? Според мен в
такова състояние не е прилично да ходи при майка си. Абалкин не прилича на
сополанко или по-точно не би трябвало да прилича. При учителя си? Или при
наставника? Това може. Това е напълно вероятно. Да се оплаче от съдбата си.
Знам го по себе си. При това - по-скоро при учителя, отколкото при
наставника. Нали наставникът в известен смисъл все пак е колега, а ние сме
отвратени от това, което вършим... Стига. Ама стига де! Какво става с мене?
Погледнах часовника си. За двата документа бях изразходвал трийсет и четири
минути. При това дори още не бях ги прочел, а само се запознах с тях.
Насила се съсредоточих и изведнъж разбрах, че работата е лоша. Внезапно
осъзнах, че никак не ми е интересно да мисля за това как да намеря Абалкин.
Много по-интересно ми е защо е толкова нужно да го намеря. Разбира се,
веднага ме доядя на Екселенц, макар елементарната логика да ми подсказваше,
че ако това би ми помогнало в търсенето, шефът непременно щеше да ми даде
нужните обяснения. А щом като той не ми обясни защо трябва да търся и да
намеря Абалкин, значи това защо няма никакво отношение към въпроса как.
И тутакси разбрах още нещо. По-скоро не разбрах, а почувствувах. Или
още по-точно - заподозрях, че от цялата тази обемиста папка, от цялото това
изобилие на книжа, от всичките тези пожълтели драскаиици няма да излезе
нищо, освен може би още няколко имена и грамадна купчина нови въпроси,
които пак няма да имат никакво отношение към въпроса как.
1 юни 78 година
НАКРАТКО ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПАПКАТА
В 14:23 завърших описа на съдържанието.
По-голямата част от книжата представляваха документи, както разбрах,
написани от ръката на самия Абалкин.
Първо, там беше неговият отчет за участието му в операцията "Мъртъв
свят" на планетата Надежда - седемдесет и шест страници, изписани с четлив,
едър почерк почти без поправки. Прегледах бегло тези страници. Абалкин
разказваше как докато са търсили някакъв обект (не схванах точно какъв),
двамата с главанака Шчекн пресекли изоставения град и били едни от първите,
които влезли в контакт с последните нещастни аборигени.
Преди петнайсетина години Надежда и нейната необикновена участ бяха
предмет на всеобщо обсъждане на Земята, пък и досега са притча во язицек
като зловещо предупреждение за всички обитаеми светове във Вселената и като
свидетелство за най-неотдавнашната и най-сериозната намеса на Странниците в
съдбата на другите цивилизации. Днес се смята за установено със сигурност,
че през своя последен век обитателите на Надежда са загубили контрол над
развитието на технологията и на практика необратимо са нарушили
екологичното равновесие. Природата била унищожена. Отпадъците от
промишлеността, отпадъците от безумните и отчаяни опити да се оправи
положението толкова замърсили планетата, че местното човечество, връхлетяно
от цял комплекс генетични заболявания, било обречено на пълно подивяване и
неизбежно измиране. Генетичните структури на Надежда побеснели. Всъщност,
доколкото зная, досега никой от нас така и не е разкрил механизма на това
побесняване. Ръв всеки случай никой от нашите биолози досега не е успял да
възпроизведе модела на този процес. Побесняване на генетичните структури.
Външно то изглеждало като стремително, нелинейно във времето ускоряване на
темповете, с които се развива всеки що-годе сложен организъм. Що се отнася
до човека, то до дванайсетгодишна възраст той се развивал, общо взето,
нормално, а след това започвал стремително да възмъжава и още по-
стремително да старее. На шестнайсет години той изглеждал трийсет и пет
годишен, а на деветнайсет обикновено умирал от старост.
Естествено подобна цивилизация нямала никакви исторически перспективи,
но тогава дошли Странниците. За първи път, доколкото на нас ни е известно,
те активно се намесили в живота на чужд свят. Сега може да се смята за
установено, че те успели да отведат по-голямата част от населението на
Надежда през междупространствени тунели и очевидно да го спасят. (Къде били
отведени тези милиарди нещастни болни хора, къде са те сега и какво е
станало с тях ние, разбира се, не знаем и по всичко личи, че скоро няма да
узнаем.)
Абалкин взел участие само в началото на операцията "Мъртъв свят" и
ролята, която му била отредена в нея, била доста скромна. Макар че, ако я
оценим от принципна гледна точка, той бил първият (и засега единствен)
прогресор-землянин, който имал възможност да работи заедно с представител
на разумна нехуманоидна раса.
Като преглеждах отчета, открих, че Абалкин споменава там доста много
имена, но останах с впечатление, че трябва да обърна внимание само на
Шчекн. Известно ми беше, че сега на Земята има цяло представителство на
главанаците и може би си струваше да изясня дали този Шчекн не е сред тях.
Абалкин беше писал за него с такава топлота, че не изключвах възможността
да се срещне със стария си приятел. До този момент вече бях забелязал, че
Абалкин има особено отношение към "по-малките братя" - на главанаците беше
отделил няколко години от живота си, на Гиганда беше станал кучкар... и
изобщо.
В папката имаше още един отчет на Абалкин - за неговата операция на
Гиганда. Впрочем според мен тази операция е била незначителна:
егермайстерът на Негово височество - херцог Алайски вреждал свой беден
роднина за куриер в банка. Егермайстерът бил Абалкин, а бедният роднина -
някой си Корней Яшмаа. Струваше ми се, че този материал е съвсем безполезен
за мене. Доколкото можах да забележа при беглото прочитане, освен Корней
Яшмаа, в него нямаше нито едно земно име. Мярнаха се някакви Зоги, Нагон-
Гиги, щалмайстери, сиятелства, бронемайстери, конференц-директори,
хофдами... Отбелязах си този Корней, макар да беше ясно, че той едва ли ше
ми потрябва. Вторият отчет съдържаше всичко на всичко двадесет и четири
страници и се оказа, че в папката няма повече отчети на Лев Лбалкин за
неговата работа. Това ми се стори странно и реших, че по-нататък ще трябва
да помисля защо от многобройните отчети на професионалния прогресор в тази
папка "07" бяха попаднали само два, и то точно тези два?...
Отчетите бяха написани в стила "лаборант" и според мен много мязаха на
училищните съчинения на тема: "Как прекарах ваканцията при дядо". Да пишеш
такива отчети е същинско удоволствие, но да ги четеш обикновено е цяло
мъчение. Психолозите (заседнали в щабовете) искат отчетите да съдържат не
толкова обективните данни за събитията и фактите, колкото крайно
субективните усещания, личните впечатления и потока на съзнанието на
автора. При това стилът на отчетите ("лаборант", "генерал", "артист") не се
избира от автора, а му го налагат, като се ръководят от някакви тайнствени
психологически съображения. Наистина лъжата, безсрамната лъжа и
статистиката дразнят, но, приятели, не бива да забравяме и за психологията.
© Copyright Аркадий и Борис Стругацкий "Жук в муравейнике"
WWW: http://rusf.ru/abs/
Превод с болгарского: Милан Асадуров, 1983
OCR: Мандор, 2000
Origin: http://come.to/sf_bg
---------------------------------------------------------------
Стояха зверчета
Около плета.
В тях стреляха
И те умираха.
(стихове на малко момченце)
1 юни 78 година
СЪТРУДНИКЪТ НА "КОМКОН-2" МАКСИМ КАМЕРЕР
В 13:17 Екселенц ме извика при себе си. Той не вдигна очи към мен,
така че виждах само голия му череп, покрит с бледи старчески лунички - това
означаваше, че е твърде много загрижен и недоволен. Но впрочем не от моята
работа.
- Седни.
Седнах.
- Трябва да се намери един човек - каза той и неочаквано млъкна. Мълча
дълго. Човек би помислил, че не са му харесвали собствените му думи.
Формата, а може би съдържанието. Екселенц обожаваше абсолютно точните
формулировки.
- Кого именно? - попитах, за да го изведа от филологическото
вцепенение.
- Лев Вячеславович Абалкин. Прогресор. Онзи ден е отпътувал за Земята
от Полярната база на Саракш. На Земята не се е регистрирал. Трябва да се
намери.
Той отново замълча и тогава за пръв път вдигна към мен кръглите си,
неестествено зелени очи. Явно беше в затруднение и аз разбрах, че работата
е сериозна.
Прогресор, който не е сметнал за нужно да се регистрира при
завръщането си на Земята, строго погледнато, е нарушител на реда, но
естествено неговата особа съвсем не би могла да заинтересува нашата
комисия, най-малко пък самия Екселенц. Обаче Екселенц беше в толкова явно
затруднение, та у мене се появи чувството, че ей-сега ще се отпусне назад в
креслото, ще въздъхне едва ли не с облекчение и ще промърмори: "Добре.
Извинявай. Сам ще се заема с тази работа." Случвало се е и такова нещо.
Рядко, но се е случвало.
- Има основания да се предполага - рече Екселенщ - че Абалкин се крие.
Преди петнайсетина години жадно бих попитал: "От кого?" Ала оттогава
минаха петнайсет години и времето на жадните въпроси отдавна свърши.
- Ти ще го намериш и ще ми съобщиш - продължи Екселенц. - Не искам
никакви силови контакти. Няма да влизаш в каквито и да било контакти. Ще го
намериш, ще го поставиш под наблюдение и ще ми съобщиш. Само толкова.
Опитах се да се отърва със солидно разбиращо кимване, но той ме
гледаше така втренчено, че сметнах за нужно преднамерено бавно и
съсредоточено да повторя заповедта:
- Трябва да го открия, да го взема под наблюдение и да ви съобщя. В
никакъв случай не бива да се опитвам да го задържа, да му се мяркам пред
очите, най-малко пък да го заговарям.
- Така - каза Екселенц. - Сега другото.
Той бръкна в страничното чекмедже на бюрото, където всеки нормален
сътрудник държи справочната си кристалотека, и извади оттам обемист
предмет, чието название в първия момент си спомних на хонтийски:
"закурапия", което в буквален превод ще рече "вместилище за документи". И
чак когато Екселенц сложи това вместилище пред себе си на бюрото и отпусна
върху него дългите си възлести пръсти, се изтървах:
- Папка за книжа!
- Не се отклонявай - строго каза Екселенц. - Слушай внимателно. Никой
в комисията не знае, че се интересувам от този човек. И в никакъв случай не
трябва да научи. Следователно ще работиш сам. Без никакви помощници. Цялата
си група ще прехвърлиш в подчинение на Клавдий, а за работата си ще
докладваш на мен и само на мен. Без никакви изключения.
Трябва да си призная, че се смаях. Просто никога досега не беше се
случвало такова нещо. Никога не бях се сблъсквал на Земята с такава степен
на секретност. И честно казано, даже не можех да си представя, че е
възможна. Затова си позволих доста глупаво да попитам:
- Какво значи "без никакви изключения"?
- Без никакви в този случай означава просто "без никакви". Има още
няколко човека, които са в течение, но тъй като никога няма да се срещнеш с
тях, на практика за този случай знаем само ние двамата. Естествено, докато
го търсиш, ще ти се наложи да разговаряш с много хора. Всеки път ще
използваш някаква легенда. За легендите бъди така добър да се погрижиш сам.
Без легенда ще разговаряш само с мен.
- Да, Екселенц - смирено казах аз.
- По-нататък - продължи той. - Очевидно ще трябва да започнеш от
неговите връзки. Всичко, което знаем за тях, е тук. - Той почука с пръст по
папката. - Не е кой знае колко много, но има с какво да започнеш. Вземи я.
Поех папката. С такова нещо също не бях се сблъсквал на Земята.
Кориците от матова пластмаса бяха стегнати с метална ключалка, а отгоре с
червени букви беше написано: "ЛЕВ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ АБАЛКИН". И под него, кой
знае защо - "07".
- Слушайте, Екселенц - казах аз. - Защо са в такъв вид?
- Защото в друг вид тези материали не съществуват - студено отвърна
той. - Между другото не разрешавам да се презаписват на кристали. Имаш ли
други въпроси?
Разбира се, това не беше покана да задавам въпроси. Просто малка
порция отрова. На този етап имах много въпроси, но без да се запозная
предварително със съдържанието на папката, нямаше никакъв смисъл да ги
задавам. Въпреки това обаче аз си позволих два:
- Какъв е срокът?
- Пет денонощия. Не повече.
Помислих си, че в никакъв случай няма да успея.
- Мога ли да бъда сигурен, че той е на Земята?
- Можеш.
Станах с намерение да си тръгна, но той още не ме пускаше. Гледаше ме
отдолу-нагоре с втренчените си зелени очи и зениците му се свиваха и
разширяваха като на котка. Естествено на Екселенц му беше съвсем ясно, че
не съм доволен от задачата, че тя ми изглежда не само странна, но и, меко
казано, безсмислена. Обаче по някакви причини не можеше да ми съобщи
повече, отколкото вече ми каза. А пък не искаше да ме пусне, без да ми рече
поне още нещо.
- Помниш ли - продума той - на планетата Саракш някой си Сикорски, по
прякор Странника, гонеше един пъргав хлапак, на когото викаха Мак...
Помнех.
- Та така - каза Странника (сега той е Екселенц). - Сикорски тогава не
успя. А ние с тебе трябва да успеем. Защото планетата вече не е Саракш, а
Земята. И Лев Абалкин не е хлапак.
- Намеци ли правите, шефе? - казах аз, за да скрия обхваналото ме
безпокойство.
- Отивай да работиш - рече той.
1 юни 78 година
НЯКОИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЛЕВ АБАЛКИН, ПРОГРЕСОР
Андрей и Сандро все още ме очакваха и бяха потресени, когато ги
прехвърлих в подчинение на Клавдий. Даже се опитаха да възразят, но аз бях
толкова угрижен и смутен, та им креснах и те си тръгнаха, като мърмореха
обидени и хвърляха недоверчиви и разтревожени погледи към папката. Тези
погледи ми създадоха нова и съвсем неочаквана грижа: къде да държа сега
това чудовищно "вместилище за документи"?
Седнах зад бюрото, сложих папката пред себе си и машинално погледнах
регистратора. За четвърт час, докато бях при Екселенц, се бяха натрупали
седем съобщения. Признавам, че не без удоволствие пренасочих потока от
служебна информация към Клавдий. После се заех с папката.
Както и очаквах, в папката нямаше нищо друго освен книжа. Двеста
седемдесет и три номерирани листа с различен цвят, различно качество,
различен формат и различно запазени. Не бях имал работа с хартия най-малко
от двайсет години и първото ми желание беше да пъхна цялата тази купчина в
транслатора, но, разбира се, навреме се опомних. Е, щом трябва да е хартия,
нека е хартия.
Всички листове бяха захванати доста неудобно, но здраво с помощта на
хитроумно метално устройство с магнитни закопчалки, та не можах веднага да
забележа една най-обикновена бланка за радиограма, подпъхната под горната
закопчалка. Екселенц беше получил тази радиограма днес, точно шестнадесет
минути преди да ме извика при себе си. Ето какво пишеше в нея:
На вашето запитване за Тристан от 01.06 - 07:11 съобщавам: 31.05 -
19:34. Тук е получена информация от командира на базата Саракш-2. Цитирам:
провали се Хюрън (Абалкин, шифрован в щаба на групата флотове "Ц" на
островната империя). На 28.05 Тристан (Лофенфелд, пътуващ лекар в базата)
излетя да направи редовния медицински преглед на Хюрън. Днес, 29.05 - 17:13
с неговия бот в базата пристигна Хюрън. Според него Тристан е бил хванат и
убит при неизвестни обстоятелства от контраразузнаването на щаба "Ц".
Когато се опитал да спаси тялото на Тристан и да го докара в базата, Хюрън
се разконспирирал. Той не успял да спаси тялото. Самият Хюрън не е
пострадал физически при пробива, но се намира на границата на психическото
разстройство. По негова молба той тръгва за Земята с рейс 611. Край на
цитата.
Справка: 611 е пристигнал на Земята на 30.05 - 22:32. Абалкин не се е
свързал с "Комкон". Днес до момента - 12:53 - той не е регистриран на
Земята. До този момент не е регистриран също и на спирките по маршрут 611
(Пандора, курорт). Слона.
Прогресорите. Да. Съвсем откровено си признавам, че не обичам
Прогресорите, макар че самият аз, изглежда, бях един от първите прогресори
в онези времена, когато това понятие се употребяваше само в теоретичните
разработки. Между другото трябва да кажа, че в своето отношение към
Прогресорите не съм оригинален. То е съвсем естествено: та нали повечето
земляци са органично неспособни да разберат, че има ситуации, в които
компромисът е невъзможен. Или те - мен, или аз - тях и няма време да се
разбере кой има право и кой не. За нормалния землянин това звучи ужасно и
аз го разбирам - нали сам бях такъв, докато не попаднах на Саракш. Много
добре си спомням тази представа за света, когато всеки носител на разум
априорно се възприема като същество, етично равно на тебе, когато е
невъзможна самата постановка на въпроса: по-лошо ли е то от тебе или е по-
добро, дори ако неговата етика и морал се различават от твоите...
И тогава няма много полза от теоретичната подготовка, нито пък
стандартните модели на реагиране са достатъчни - трябва сам да минеш през
здрачините на морала, да видиш някои неща със собствените си очи, здравата
да си опариш пръстите и да натрупаш десетки отвратителни спомени, за да
разбереш накрая и даже не просто да разбереш, а да попиеш със своя мироглед
тази, някога тривиална мисъл, че на света има носители на разум, които са
очевидно много ио-лоши от тебе, какъвто и да си ти... И едва тогава се
научаваш да делиш тези, които са се изпречили пред тебе, на чужди и свои,
мигновено да вземаш решения в критични ситуации и намираш смелост отначало
да действуваш, а после да се ориентираш в обстановката.
Според мен в това се състои цялата същност на прогресора: в умението
категорично да дели тези, които са се изпречили пред него, на чужди и свои.
Точно заради това умение у дома към тях се отнасят с боязлив възторг или с
възторжена боязън, а много често и с известно гнусливо притеснение. Но няма
как. Налага се да търпим - и ние, и те. Защото или трябва да съществуват
прогресори, или Земята няма защо да се намесва в извънземните работи...
Впрочем за щастие на нас в "Комксн-2" доста рядко ни се налага да имаме
работа с прогресорите.
Прочетох радиограмата и после внимателно я прочетох още веднъж.
Странно. Излизаше, че Екселенц се интересува най-вече от някой си Тристан,
който се нарича още Лофенфелд. За да научи нещо за този Тристан, той не
само че е станал днес невъобразимо рано, но не го е досрамяло да вдигне от
леглото и нашия Слон, който, клкто всички знаят, си ляга да спи с
кокошките...
И още нещо беше странно: човек би могъл да си помисли, че Екселенц
предварително е знаел какво ще му отговорят. Само четвърт час му беше
потрябвал да вземе решение за издирването на Абалкин и да приготви папката
с документите за него. Даже би могло да се предположи, че папката вече му е
била под ръка...
А най-странното, разбира се, беше самият Абалкин - последният човек,
който е видял поне трупа на Тристан, но ако Абалкин е нужен на Екселенц
само като свидетел по делото на Тристан, то за какво беше тази зловеща
притча за някой си Странник и за някой си хлапак?
О, то се знае, че имах версии. Двайсет версии. И сред тях като
ослепителен елмаз например блесна тази: Хюрън-Абалкин е завербуван от
имперското разузнаване, той убива Тристан-Лофенфелд и се скрива на Земята с
цел да проникне в Световния съвет...
Още веднъж прочетох радиограмата и я сложих настрана. Добре. Лист N:1.
Абалкин Лев Вячеславович. Единен граждански номер еди-кой си. Генетичен код
еди-кой си. Роден на 6 октомври 38 година. Възпитание: Интернат 241, гр.
Сикчивхар. Учител: Федосеев Сергей Павлович. Образование: Училище за
прогресори N:3 (Европа). Наставник: Хорн Ернст-Юлий. Професионални
наклонности: зоопсихология, театър, етнолингвистика. Професионални данни:
зоопсихология, теоретична ксенология. Работил: от февруари 58 г. до
септември 58 г. - дипломна работа на планетата Саракш - опит за контакт с
расата на главанаците в естествена обстановка...
Тук спрях. Я гледай ти! Та аз май че го помня! Точно така. Беше през
58 година. Пристигна цяла компания - Комов, Ролингсън, Марта... И едно
такова навъсено момче, практикант. Екселенц (в онези времена той се
наричаше Странника) ми заповяда да оставя всичката си работа и да ги
прехвърля през Синята змия в Крепостта под предлог, че това е експедиция от
Департамента на науката... Едно такова костеливо момче с много бледо лице и
дълги прави черни коси като на северноамерикански индианец. Точно така! Те
всички (освен Комов естествено) го наричаха Лъвльо-Ревльо или просто
Ревльо, но не защото беше плачлив, разбира се, а защото гласът му беше
силен като рев на тахорг... Колко е тесен светът! Добре, да видим какво е
станало с него по-нататък.
От март 60 г. до юли 62 г. бил ръководител-изпълнител на операцията
"Човекът и главанаците" на планетата Саракш. От юли 62 г. до юни 63 г. бил
ръководител изпълнител на операцията "Главанакът в Космоса" на планетата
Пандора. От юни 63 г. до септември 63 г. взел участие заедно с главанака
Шчекн в операцията "Мъртъв свят" на планетата Надежда. От септември 63 г.
до август 64 г. преминал курсове за преподготовка на планетата Пандора. От
август 64 г. до ноември 66 г. направил първи опит за самостоятелно
проникване на планетата Гиганда - младши счетоводител във фермата за
отглеждане на ловджийски кучета, кучкар на маршал Нагон-Гига, егер-майстер
на херцог Алайски (вж. лист N:66)...
Потърсих лист N:66. Оказа се, че това е парче хартия, небрежно
откъснато отнякъде, по което още личаха ръбовете от сгъването. На него с
широк почерк беше написано: "Руди! Недей да се безпокоиш. По божията воля
на Гиганда се срещнаха двама от нашите близнаци. Уверявам те, че това е
абсолютна случайност без никакви последствия. Ако не вярваш, погледни в 07
и 11. Вече са взети мерки." Нечетлив, засукан подпис. Думата "абсолютна"
беше подчертана три пъти. На гърба на листчето имаше някакъв печатен текст
с арабска писменост.
Хванах се, че се чеша по главата, и се върнах на лист N:1.
От ноември 66 г. до септември 67 г. преминал курсове за преподготовка
на планетата Пандора. От септември 67 г. до декември 70 г. бил внедрен в
република Хонти на планетата Саракш като нелегален унионист, свързал се с
агентурата на Островната империя (първи етап от операцията "Щаб"). От
декември 70 г. е затворник в концентрационен лагер на Островната империя ка
планетата Саракш (до март 71 г. без връзка), преводач в комендантството на
концентрационния лагер, войник от строителните части, старши войник в
Бреговата охрана, преводач-шифровач на флагмана на Втори подводен флот от
групата "Ц", шифровач в щаба на групата флотове "Ц". Наблюдаващ лекар: от
38 до 53 г. - Леканова Ядвига Михайловна от 53 до 60 г. - Кресеску Ромуалд;
от 60 г. - Лофенфелд Курт.
Край. На лист N:1 нямаше нищо повече. Впрочем на гърба, на цялата
страница с размити кафеникави линии (сякаш с гуаш) едро беше изобразено
нещо, което наподобяваше стилизирана буква "Ж".
Е, какво пък, Лев Абалкин, Лъвльо-Ревльо, сега вече знаем някои неща
за тебе. Сега вече мога да започна да те търся. Зная кой ти е бил учителят,
зная кой ти е бил наставникът. Зная наблюдавалите те лекари... А ето какво
не зная - не зная за какво и на кого е нужен този лист N:1? Та нали ако на
човек му потрябва да узнае кой е Лев Абалкин, ще се свърже с информатора
(аз се свързах с ГВИ), ще набере името или единния граждански номер (набрах
номера) и след едно-нула-две-нула-три-нула-четири секунди ще има възможност
да научи всичко, което един човек има право да узнае за друг човек, когото
не познава.
Моля: Абалкин Лев и така нататък, единен граждански номер, генетичен
код, роден еди-кога си, родители (между другото защо в лист N:1 не са
посочени родителите?): Абалкина Стела Владимировна и Цюрупа Вячеслав
Борисович, интернатът в Сивтивкар, учителят, училището за прогресори,
наставникът... Всичко съвпада. Така. Прогресор, от 60 г. работи на
планетата Саракш. Хм. Не е много. Само официалните данни. Очевидно занапред
е решил да си спести труда да дава нови сведения в службата на ГВИ... А
това какво е? "Адрес на Земята: не е регистриран."
Набрах ново запитване: "На кои адреси се е регистрирал на Земята,
единен граждански номер еди-кой си?" След две секунди последва отговор:
"Последният адрес на Абалкин на Земята е Училището за прогресори N:3
(Европа)." Също любопитна подробност. Или през последните осемнадесет
години Абалкин нито веднъж не е бил на Земята, или е извънредно саможив
човек, никога не се регистрира и не желае да дава никакви сведения за себе
си. Естествено би могло да се допусне и едното, и другото, но изглежда
доста необичайно...
Както е известно, в ГВИ се съдържат само тези сведения, които човек
сам иска да съобщи за себе си. А какво толкова е написано на лист N:1? В
него няма нищо, което Абалкин си заслужава да крие. Там всичко е изложено
доста подробно, ама такъв род подробности никой не би търсил от ГВИ. Отивай
в "Комкон-1" и там ти съобщават всичко това. А ако не знаят в "Комкон",
лесно можеш да изясниш каквото те интересува, като се повъртиш сред
прогресорите, които се възстановяват на Пандора или просто се търкалят на
Елмазения плаж в подножието на най-големите в обитаемия Космос пясъчни
дюни...
Добре, да го оставим този лист N:1. Макар че между другото така и не
разбрахме за какво е нужен той въобще и при това толкова подробен... А пък
щом е толкова подробен, защо в него няма нито дума за родителите?
Стига. По всяка вероятност това не ме засяга. А виж, защо като се е
върнал на Земята, не се е регистрирал в "Комкон"? Това може да се обясни с
психическо разстройство. Отвратен е от това, което върши. Прогресор на
границата на психическото разстройство се завръща на родната планета,
където не е бил най-малко от осем години. Къде ще отиде? Според мен в
такова състояние не е прилично да ходи при майка си. Абалкин не прилича на
сополанко или по-точно не би трябвало да прилича. При учителя си? Или при
наставника? Това може. Това е напълно вероятно. Да се оплаче от съдбата си.
Знам го по себе си. При това - по-скоро при учителя, отколкото при
наставника. Нали наставникът в известен смисъл все пак е колега, а ние сме
отвратени от това, което вършим... Стига. Ама стига де! Какво става с мене?
Погледнах часовника си. За двата документа бях изразходвал трийсет и четири
минути. При това дори още не бях ги прочел, а само се запознах с тях.
Насила се съсредоточих и изведнъж разбрах, че работата е лоша. Внезапно
осъзнах, че никак не ми е интересно да мисля за това как да намеря Абалкин.
Много по-интересно ми е защо е толкова нужно да го намеря. Разбира се,
веднага ме доядя на Екселенц, макар елементарната логика да ми подсказваше,
че ако това би ми помогнало в търсенето, шефът непременно щеше да ми даде
нужните обяснения. А щом като той не ми обясни защо трябва да търся и да
намеря Абалкин, значи това защо няма никакво отношение към въпроса как.
И тутакси разбрах още нещо. По-скоро не разбрах, а почувствувах. Или
още по-точно - заподозрях, че от цялата тази обемиста папка, от цялото това
изобилие на книжа, от всичките тези пожълтели драскаиици няма да излезе
нищо, освен може би още няколко имена и грамадна купчина нови въпроси,
които пак няма да имат никакво отношение към въпроса как.
1 юни 78 година
НАКРАТКО ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПАПКАТА
В 14:23 завърших описа на съдържанието.
По-голямата част от книжата представляваха документи, както разбрах,
написани от ръката на самия Абалкин.
Първо, там беше неговият отчет за участието му в операцията "Мъртъв
свят" на планетата Надежда - седемдесет и шест страници, изписани с четлив,
едър почерк почти без поправки. Прегледах бегло тези страници. Абалкин
разказваше как докато са търсили някакъв обект (не схванах точно какъв),
двамата с главанака Шчекн пресекли изоставения град и били едни от първите,
които влезли в контакт с последните нещастни аборигени.
Преди петнайсетина години Надежда и нейната необикновена участ бяха
предмет на всеобщо обсъждане на Земята, пък и досега са притча во язицек
като зловещо предупреждение за всички обитаеми светове във Вселената и като
свидетелство за най-неотдавнашната и най-сериозната намеса на Странниците в
съдбата на другите цивилизации. Днес се смята за установено със сигурност,
че през своя последен век обитателите на Надежда са загубили контрол над
развитието на технологията и на практика необратимо са нарушили
екологичното равновесие. Природата била унищожена. Отпадъците от
промишлеността, отпадъците от безумните и отчаяни опити да се оправи
положението толкова замърсили планетата, че местното човечество, връхлетяно
от цял комплекс генетични заболявания, било обречено на пълно подивяване и
неизбежно измиране. Генетичните структури на Надежда побеснели. Всъщност,
доколкото зная, досега никой от нас така и не е разкрил механизма на това
побесняване. Ръв всеки случай никой от нашите биолози досега не е успял да
възпроизведе модела на този процес. Побесняване на генетичните структури.
Външно то изглеждало като стремително, нелинейно във времето ускоряване на
темповете, с които се развива всеки що-годе сложен организъм. Що се отнася
до човека, то до дванайсетгодишна възраст той се развивал, общо взето,
нормално, а след това започвал стремително да възмъжава и още по-
стремително да старее. На шестнайсет години той изглеждал трийсет и пет
годишен, а на деветнайсет обикновено умирал от старост.
Естествено подобна цивилизация нямала никакви исторически перспективи,
но тогава дошли Странниците. За първи път, доколкото на нас ни е известно,
те активно се намесили в живота на чужд свят. Сега може да се смята за
установено, че те успели да отведат по-голямата част от населението на
Надежда през междупространствени тунели и очевидно да го спасят. (Къде били
отведени тези милиарди нещастни болни хора, къде са те сега и какво е
станало с тях ние, разбира се, не знаем и по всичко личи, че скоро няма да
узнаем.)
Абалкин взел участие само в началото на операцията "Мъртъв свят" и
ролята, която му била отредена в нея, била доста скромна. Макар че, ако я
оценим от принципна гледна точка, той бил първият (и засега единствен)
прогресор-землянин, който имал възможност да работи заедно с представител
на разумна нехуманоидна раса.
Като преглеждах отчета, открих, че Абалкин споменава там доста много
имена, но останах с впечатление, че трябва да обърна внимание само на
Шчекн. Известно ми беше, че сега на Земята има цяло представителство на
главанаците и може би си струваше да изясня дали този Шчекн не е сред тях.
Абалкин беше писал за него с такава топлота, че не изключвах възможността
да се срещне със стария си приятел. До този момент вече бях забелязал, че
Абалкин има особено отношение към "по-малките братя" - на главанаците беше
отделил няколко години от живота си, на Гиганда беше станал кучкар... и
изобщо.
В папката имаше още един отчет на Абалкин - за неговата операция на
Гиганда. Впрочем според мен тази операция е била незначителна:
егермайстерът на Негово височество - херцог Алайски вреждал свой беден
роднина за куриер в банка. Егермайстерът бил Абалкин, а бедният роднина -
някой си Корней Яшмаа. Струваше ми се, че този материал е съвсем безполезен
за мене. Доколкото можах да забележа при беглото прочитане, освен Корней
Яшмаа, в него нямаше нито едно земно име. Мярнаха се някакви Зоги, Нагон-
Гиги, щалмайстери, сиятелства, бронемайстери, конференц-директори,
хофдами... Отбелязах си този Корней, макар да беше ясно, че той едва ли ше
ми потрябва. Вторият отчет съдържаше всичко на всичко двадесет и четири
страници и се оказа, че в папката няма повече отчети на Лев Лбалкин за
неговата работа. Това ми се стори странно и реших, че по-нататък ще трябва
да помисля защо от многобройните отчети на професионалния прогресор в тази
папка "07" бяха попаднали само два, и то точно тези два?...
Отчетите бяха написани в стила "лаборант" и според мен много мязаха на
училищните съчинения на тема: "Как прекарах ваканцията при дядо". Да пишеш
такива отчети е същинско удоволствие, но да ги четеш обикновено е цяло
мъчение. Психолозите (заседнали в щабовете) искат отчетите да съдържат не
толкова обективните данни за събитията и фактите, колкото крайно
субективните усещания, личните впечатления и потока на съзнанието на
автора. При това стилът на отчетите ("лаборант", "генерал", "артист") не се
избира от автора, а му го налагат, като се ръководят от някакви тайнствени
психологически съображения. Наистина лъжата, безсрамната лъжа и
статистиката дразнят, но, приятели, не бива да забравяме и за психологията.