Страница:
сякаш се бранеше от комари, махна на Румата, а после хвърли баретата на
масата и с две ръце разкопча до шията закопчалките на плаща си. Плащът
бавно се свличаше от гърба му, а той вече седеше на скамейката, разкрачил
крака, опрял лявата си ръка на хълбока, а със свободната си дясна ръка
хванал ефеса на позлатения си меч, забит в изгнилите дъски на пода. Той
беше дребен и слаб, с големи изпъкнали очи на тясно бледо лице. Черните му
коси бяха прибрани също както при Румата с масивен златен обръч с голям
зелен камък на челото.
- Сам ли сте, дон Румата? - попита той отсечено.
- Да, благородни дон - тъжно отвърна Румата.
Отец Кабани изведнъж високо и трезво каза: "Благородни дон Реба... Вие
сте хиена и нищо друго." Дон Кондор не се обърна.
- Аз долетях - каза той.
- Да се надяваме, че не са ви видели - каза Румата.
- Една легенда повече или по-малко няма значение - раздразнено каза
дон Кондор. - Нямам време да пътувам с кон. Какво се е случило с Будах?
Къде изчезна? Но, дон Румата, седнете, моля ви се. Боли ме шията.
Румата послушно седна на скамейката.
- Будах изчезна - каза той. - Чаках го на оброчището "Тежките мечове".
Но дойде само един едноок дрипльо, каза паролата и ми предаде торба с
книги. Чаках още два дни, след това влязох във връзка с дон Гуг и дон Гуг
ми съобщи, че е изпратил Будах чак до границата и че Будах се придружавал
от някакъв благороден дон, на когото можело да се вярва, защото бил изгубил
на карти всичко до грош и се продал на дон Гуг телом и духом. Следователно
Будах е изчезнал някъде тук, в Арканар. Това е всичко, което зная.
- Малко знаете - каза дон Кондор.
- Работата не е в Будах - възрази Румата. - Ако е жив, ще го намеря и
ще го отърва. Тези неща ми идват отръки. Но аз исках да говоря с вас за
друго. Искам още веднъж да ви обърна внимание, че положението в Арканар
излиза от рамките на базисната теория... - На лицето на дон Кондор се появи
кисел израз. - Моля ви, изслушайте ме - твърдо каза Румата. - Чувствувам,
че по радиото никога няма да се разберем с вас. А в Арканар всичко се
промени. Появи се нов, систематично действуващ фактор. И като че ли дон
Реба съзнателно насъсква против учените цялата сивота в кралството. Всичко,
което поне мъничко се издига над средното сиво равнище, се оказва под
заплаха. Чуйте ме, дон Кондор, това не са емоции, а факти. Ако си умен,
образован, ако се съмняваш и говориш не като другите, дори ако не пиеш
вино, вече си застрашен. Всеки кръчмар има право да те пребие дори до
смърт. Стотици и хиляди хора са обявени извън закона. Щурмоваците ги ловят
и бесят покрай пътищата. Голи, нагоре с краката... Вчера на моята улица
стъпкаха един старец, защото научили, че е грамотен. Тъпкали го цели два
часа, тъпи, с потни, зверски муцуни... - Румата се овладя и завърши
спокойно: - С една дума, скоро в Арканар няма да остане нито един грамотен
човек. Както в областта на Светия орден след Барканското клане.
Прехапал устни, дон Кондор вторачено го гледаше.
- Не ми харесваш, Антоне - каза той по руски.
- И на мене много неща не ми харесват, Александър Василевич - каза
Румата. - Не ми харесва, че със самото поставяне на проблема сами си
вързахме ръцете и краката. Не ми харесва, че той се нарича Проблем за
безкръвното въздействие. Защото при моите условия това е научно обосновано
бездействие. Зная всичките ви възражения. И аз познавам теорията. Но тук
няма никакви теории, тук има типично фашистка практика, тук зверовете всеки
миг убиват хора. Тук всичко е безполезно. Не достигат знания, а златото
губи цената си, защото закъснява.
- Антоне - каза дон Кондор. - Не се горещи. Вярвам, че положението в
Арканар е изключително, но съм убеден, че ти нямаш нито едно конструктивно
предложение.
- Да - съгласи се Румата, - нямам конструктивни предложения. Но ми е
много трудно да се владея.
- Антоне - каза дон Кондор. - Тук, на цялата планета, ние сме двеста и
петдесет души. Всички се владеят и за всички това е много трудно.
Най-опитните живеят тук вече двадесет и две години. Долетяха само като
наблюдатели. Забранено им беше изобщо да предприемат, каквото и да било.
Представи си само за миг: забранено изобщо. Те не биха имали право дори да
спасят Будах. Дори Будах да бъде тъпкан с крака пред очите им.
- Не бива да говорите с мене като с дете - каза Румата.
- Вие сте нетърпелив като дете - рече дон Кондор. - А трябва да бъдете
много търпелив.
Румата горчиво се усмихна.
- А докато ние изчакваме - каза той, - докато се примерваме и
прицелваме, зверовете всеки ден, всеки час ще унищожават хора.
- Антоне - каза дон Кондор. - Във вселената има хиляди планети, където
още не сме стигнали и където историята си върви по своя път.
- Но тук вече сме пристигнали!
- Да, пристигнали сме. Но за да помогнем на това човечество, а не да
задоволяваме справедливия си гняв. Ако си слаб, отивай си. Върни се в къщи.
В края на краищата ти наистина не си дете и знаеше какво ще видиш тук.
Румата мълчеше. Дон Кондор, някак си омекнал и изведнъж остарял,
влачейки меча си за ефеса като тояга, се разходи покрай масата, като
печално клатеше глава.
- Всичко разбирам - каза той. - Всички тези неща вече съм ги преживял.
Имаше време, когато това чувство за безсилие и собствена подлост ми се
струваше най-страшно. Някои, по-слабите, се побъркваха от това, ние ги
изпращахме на Земята и сега ги лекуват. Трябваха ми петнадесет години,
приятелче, за да разбера кое е най-страшното. Антоне, най-страшното е да
загубиш човешкия си лик. Да омърсиш душата си, да се озлобиш. Ние тук,
Антоне, сме богове и трябва да бъдем по-умни от боговете от легендите,
които тукашните хора създават горе-долу по свой образ и подобие. А ние
вървим по крайчеца на тресавището. Стъпиш ли накриво, отиваш в калта и цял
живот не можеш да се измиеш. Горан Ирукански е писал в "История на
пришествието": "Когато бог слезе от небето и излезе пред народа от
Питанските блата, краката му бяха покрити с кал".
- И за което Горан беше изгорен - мрачно каза Румата.
- Да, изгориха го. А това беше казано за нас. Аз съм тук петнадесет
години. Аз, приятелю, престанах дори да сънувам Земята. Когато веднъж ровех
книжата си, намерих снимка на жена и дълго не можах да се сетя коя е тя.
Понякога изведнъж със страх разбирам, че отдавна вече не съм сътрудник на
Института, а експонат от музея на този Институт, главен съдия на търговска
феодална република, и в музея има зала, където трябва да ме сложат. Това е
най-страшното - да се вживееш в ролята си. Във всеки от нас благородният
престъпник се бори с комунаря. И всичко около нас помага на престъпника, а
комунарят е сам-самичък - до земята има хиляди години и хиляди парсека*.
Дон Кондор помълча малко, като гледаше колената си. ~ Това е, Антоне - каза
той със затвърдяващ глас. - Да си останем комунари.
[* Парсек (паралакс-секунда) астрономическа мярка 3,26 светлннни
години.]
Той не разбира. Пък и как може да разбере? На него му провървя, той не
знае какво значи сив терор, какво значи дон Реба. Всичко, на което е бил
свидетел през петнайсетте години работа на тази планета, тъй или иначе се
побира в рамките на базисната теория. И когато аз му говоря за фашизъм, за
сиви щурмоваци, за засилването на еснафщината, той приема това като
емоционални изрази. "Не се шегувайте с терминологията, Антоне.
Терминологичната бърканица има опасни последици." Той съвсем не може да
разбере, че нормалното равнище на средновековното варварство е щастливо
минало за Арканар. За него дон Реба е нещо като херцог Ришельо, умен и
далновиден политик, който защищава абсолютизма от феодалния сепаратизъм.
Само аз на цялата планета виждам страшната сянка, която все повече покрива
страната, но тъкмо аз не мога да разбера чия е тази сянка и защо... И как
ще мога да го убедя, когато по очите му виждам, че е готов всеки момент да
ме изпрати на Земята да се лекувам.
- Какво прави уважаемият Синда? - попита той.
Дон Киндор престана да го пронизва с поглед и измънка: "Благодаря,
добре е". После каза:
- В края на краищата ясно трябва да разбереш, че нито ти, нито аз,
никой от нас няма да види реално осезаеми плодове от работата си. Ние не
сме физици, ние сме историци. За нас единицата време не е секундата, а
векът и нашите дела не са дори сеитба, ние само подготвяме почвата за
сеитба. А пък понякога от Земята пристигат... ентусиасти, дявол ги взел...
Спринтьори на къси разстояния...
Румата се усмихна горчиво и без особена нужда взе да опъва ботушите
си. Спринтьори. Да, имаше спринтьори.
Преди десет години Стефан Орловски или дон Канада, командир на
арбалетната рота на негово императорско величество, по време на публичното
мъчение на осемнадесетте есторски вещици заповяда на войниците си да
открият огън по палачите, съсече имперския съдия и двама съдебни пристави и
беше набучен на копията на дворцовата охрана. Гърчейки се в предсмъртни
мъки, той крещеше: "Нали сте хора! Бийте ги, бийте ги!" Но сред рева на
тълпата: "На кладата! На кладата!" - малцина го чуваха.
Почти по същото време в другото полукълбо Карл Розенберг, един от
най-големите познавачи на селските войни в Германия и Франция, известен още
като търговеца на вълна Пани-Па, вдигна въстание на муриските селяни, завзе
с щурм два града и когато се опита да прекрати грабежите, беше убит със
стрела в тила. Той беше още жив, когато пристигнаха с хеликоптер да го
вземат, но не можеше да говори и само гледаше виновно и учудено с големите
си сини очи, от които непрекъснато течаха сълзи...
А малко преди пристигането на Румата великолепно законспирираният
довереник на кайсанския тиранин (Джереми Тафнат, специалист по история на
аграрните реформи) изведнъж ни в клин, ни в ръкав направи дворцов преврат,
узурпира властта и в продължение на два месеца правеше опити да въведе
Златен век. Той упорито не отговаряше на яростните запитвания на съседите и
Земята, заслужено си спечели слава на луд, щастливо избягна осем атентата и
най-после беше задигнат от аварийната команда на сътрудниците от Института
и с подводница прехвърлен в островната база край Южния полюс.
- Представи си само! - промърмори Румата. - Досега цялата Земя си
въобразяваше, че с най-сложните проблеми се занимава нула-физиката...
Дон Кондор вдигна глава.
- О, най-после! - каза той тихо.
Зачаткаха копита, злобно и пискливо зацвили хамахарският жребец, чу се
енергично проклятие със силен ирукански акцент. На вратата се показа дон
Гуг, старши камердинер на негова светлост херцог Ирукански, дебел,
червендалест, с юнашки засукани мустаци, с усмивка до ушите, с малки весели
очички под буклите на кестенявата перука. И Румата отново понечи да се
хвърли и го прегърне, защото това беше Пашка, но дон Гуг изведнъж се
изпъна, на пълничката му физиономия се появи сладникаво любезно изражение,
той леко се прегъна в кръста, притисна шапката до гърдите си и сви устните
си на фунийка. Румата мимоходом погледна Александър Василиевич. Александър
Василиевич беше изчезнал. На скамейката седеше Главният съдия и Пазителят
на големите печати - разкрачил крака, сложил лявата си ръка на хълбока, а с
дясната хванал ефеса на позлатения си меч.
- Много закъсняхте, дон Гуг - каза той с неприятен глас.
- Много се извинявам! - извика дон Гуг, като плавно се приближаваше
към масата. - Кълна се в рахита иа моя херцог, че имаше съвършено
непредвидени обстоятелства. Четири пъти ме спираха патрулите на негово
величество арканарския крал и два пъти се бих с някакви простаци. - Той
грациозно вдигна лявата си ръка, омотана с окървавен парцал. - Но да
попитам, благородни донове, чий е този хеликоптер зад къщата?
- Хеликоптерът е мой - свадливо каза дон Кондор. - Аз нямам време да
се бия по пътищата.
Дон Гуг приятно се усмихна и като яхна скамейката като кон, каза:
- Значи, благородни донове, принудени сме да констатираме, че
многоученият доктор Будах тайнствено е изчезнал някъде между ируканската
граница и оброчището "Тежките мечове"...
Отец Кабани изведнъж се размърда в постелята си.
- Дон Реба - дебело каза той, без да се събужда.
- Оставете Будах на мене - отчаяно каза Румата - и се опитайте все пак
да ме разберете...
Румата трепна и отвори очи. Вече беше се стъмнило. Под прозорците на
улицата ставаше скандал. Някой, явно военен, ревеше: "Мръсник! Ще оближеш с
език тази мръсотия! ("Добро утро!" - помисли си Румата.) Млък!... Кълна се
в гроба на свети Мика, ще ме изкараш от кожата!" Друг глас, груб и
прегракнал, боботеше, че на тази улица човек трябва да гледа къде стъпва.
"Сутринта валя дъжд, а знаете ли още кога е настилана?..." - "Той ще ми
заповяда къде да гледам!..." - "По-добре ме пуснете, благородни дои, не ме
дърпайте за ризата" - "Той ще ми заповядва!..." Чу се звънко пляскане. Явно
- втори шамар, първият беше събудил Румата. "Я не ме бийте, благородни
дон..." - боботеше долу.
Гласът беше познат, кой ли можеше да бъде? Май дон Тамео. Трябва днес
да му върне на карти хамахарската кранта обратно. Интересно, дали някога ще
се науча да разбирам от коне? Наистина ние, есторските Руматовци, открай
време не разбираме от коне. Ние сме познавачи на бойните камили. Добре че в
Арканар почти няма камили. Румата с пукане ое протегна, напипа до
възглавницата копринения шнур и няколко пъти го дръпна. Вътре в къщата
зазвънтяха звънчетата. Хлапето, разбира се, зяпа скандала, помисли си
Румата. Можеше да стане и да се облече сам, но пак щяха да се пръснат
излишни слухове. Той се заслуша в псувните под прозореца. Ама че силен
език. Невероятна ентропия. Да не го заколи дон Тамео... Напоследък в
гвардията се бяха появили любители, които заявяваха, че единият меч им
служи само за благороден бой, а другия употребяват за уличната паплач,
която благодарение грижите на дон Реба страшно се била навъдила в славния
Арканар. Впрочем дон Тамео не беше от тях. Страхлив си е нашият дон Тамео,
пък е и известен политик...
Отвратително е, когато денят започва с дон Тамео... Румата седна,
обхванал с ръце колената си под хубавото мъхнато одеяло. Изпита чувството,
че го притиска оловен мрак, искаше му се да наведе глава и да мисли колко
слаби и нищожни сме пред обстоятелствата... На Земята такова нещо дори през
ум не ни минава. Там сме здрави и самоуверени момчета, учили психологическо
кондиционираие и готови на всичко. Имаме отлични нерви: умеем да не
извръщаме глава, когато пред очите ни бият и екзекутират някого.
Притежаваме нечувано самообладание, способни сме да издържим излиянията и
на най-безнадеждните кретени. Забравихме да се гнусим, можем да си служим
със съдове, които според обичая се дават на кучетата да ги оближат, а след
това се изтриват за красотата с мръсната пола на дрехата. Ние сме велики
имперсонатори, дори насън не говорим на езиците на Земята. Имаме безупречно
оръжие - базисната теория за феодализма, разработена в тишината на
кабинетите и лабораториите, край прашни разкопки и в солидни дискусии...
Едно е жалко, че дон Реба си няма понятие от тази теория. Жалко че
психологическата подготовка изчезва от нас като загара, мята се в
крайности, принудени сме да се занимаваме с непрекъснато презакаляване:
"Стисни зъби и помни, че ти си замаскиран бог, че те не знаят какво правят
и почти никой от тях не е виновен и затова си длъжен да бъдеш търпелив и
толерантен..." Излиза, че кладенците от хуманизъм, които на Земята ни се
струваха бездънни, пресъхват със застрашителна бързина. Свети Мика, там, на
Земята, ние бяхме истински хуманисти, хуманизмът беше скелет на натурата
ни, в преклонението си пред Човека, в любовта си към Човека, стигнахме до
антропоцентризма, а тук изведнъж се улавяме в мисли, че сме обичали не
Човека, а само комунаря, земянина, равния на нас... Все по-често се улавяме
в мисли като тези: "Стига, та това хора ли са? Нима не са способни да
станат хора поне с течение на времето?" И тогава си спомняме за такива като
Кира, Будах, Арата Гърбавия, за великолепния барон Пампа и ни хваща срам, а
това е също така непривично и неприятно за нас и най-важното, то не ни
помага...
Стига за това, помисли си Румата. Поне сутрин не! Дано се провали този
дон Тамео!... В душата се е натрупала горчилка и няма къде да я изхвърли
човек в тази самота. Точно така, в самота. Дали сме мислили ние, здравите,
уверените, че ще изпаднем тук в самота? Никой няма да повярва. Антоне,
приятелю, какво става с теб? На запад от теб, на три часа с хеликоптер е
добрякът, умният Александър Василиевич, на изток е Пашка, верен и весел
приятел, седем години сте седели на един чин. Просто си се размекнал,
Тошка. Жалко, разбира се, смятахме, че си по-силен, но с кого не се случва
това? Работата е адска, разбираме. Я се върни на Земята, позанимавай се с
теория, пък после ще видим...
А Александър Василиевич впрочем е същински догматик. Щом базисната
теория не предвижда сивите ("Аз, миличък, за петнадесет години работа май
не съм забелязвал такива отклонения от теорията..."), значи сивите ми се
привиждат. Щом ми се привиждат, значи нервите ми не са в ред и трябва да ме
изпратят на почивка. "Добре тогава, обещавам ви да видя сам и да ви съобщя
мнението си. Но засега, дон Румата, моля ви, никакви ексцеси..." А Павел,
негов приятел от детинство, ерудит, познавач, извор на информация... се
зарови безразсъдно в историята на двете планети и лесно доказа, че сивото
движение е чисто и просто обикновено движение на гражданите против
бароните. "Впрочем тези дни ще се отбия при тебе и ще видя. Честно казано,
малко ми е неудобно за Будах..." Благодаря и за това. И стига толкова. Ще
се заловя с Будах, щом като вече за нищо друго не съм способен.
Ученият доктор Будах. Кореняк ируканец, голям медик, когото
ируканският херцог за малко не удостои с дворянско звание, но размисли и
реши да го затвори в една кула. Най-големият специалист в империята по
отроволечение. Автор на широкоизвестния трактат "За тревите и другите
билки, които тайнствено могат да бъдат причина за скръб, радост и
успокоение, а също така за слюнката и соковете на влечугите, паяците и
голия глиган Ъ, които притежават същите и много други качества". Без
съмнение забележителен човек и интелигент, убеден хуманист и безпаричник -
масата и с две ръце разкопча до шията закопчалките на плаща си. Плащът
бавно се свличаше от гърба му, а той вече седеше на скамейката, разкрачил
крака, опрял лявата си ръка на хълбока, а със свободната си дясна ръка
хванал ефеса на позлатения си меч, забит в изгнилите дъски на пода. Той
беше дребен и слаб, с големи изпъкнали очи на тясно бледо лице. Черните му
коси бяха прибрани също както при Румата с масивен златен обръч с голям
зелен камък на челото.
- Сам ли сте, дон Румата? - попита той отсечено.
- Да, благородни дон - тъжно отвърна Румата.
Отец Кабани изведнъж високо и трезво каза: "Благородни дон Реба... Вие
сте хиена и нищо друго." Дон Кондор не се обърна.
- Аз долетях - каза той.
- Да се надяваме, че не са ви видели - каза Румата.
- Една легенда повече или по-малко няма значение - раздразнено каза
дон Кондор. - Нямам време да пътувам с кон. Какво се е случило с Будах?
Къде изчезна? Но, дон Румата, седнете, моля ви се. Боли ме шията.
Румата послушно седна на скамейката.
- Будах изчезна - каза той. - Чаках го на оброчището "Тежките мечове".
Но дойде само един едноок дрипльо, каза паролата и ми предаде торба с
книги. Чаках още два дни, след това влязох във връзка с дон Гуг и дон Гуг
ми съобщи, че е изпратил Будах чак до границата и че Будах се придружавал
от някакъв благороден дон, на когото можело да се вярва, защото бил изгубил
на карти всичко до грош и се продал на дон Гуг телом и духом. Следователно
Будах е изчезнал някъде тук, в Арканар. Това е всичко, което зная.
- Малко знаете - каза дон Кондор.
- Работата не е в Будах - възрази Румата. - Ако е жив, ще го намеря и
ще го отърва. Тези неща ми идват отръки. Но аз исках да говоря с вас за
друго. Искам още веднъж да ви обърна внимание, че положението в Арканар
излиза от рамките на базисната теория... - На лицето на дон Кондор се появи
кисел израз. - Моля ви, изслушайте ме - твърдо каза Румата. - Чувствувам,
че по радиото никога няма да се разберем с вас. А в Арканар всичко се
промени. Появи се нов, систематично действуващ фактор. И като че ли дон
Реба съзнателно насъсква против учените цялата сивота в кралството. Всичко,
което поне мъничко се издига над средното сиво равнище, се оказва под
заплаха. Чуйте ме, дон Кондор, това не са емоции, а факти. Ако си умен,
образован, ако се съмняваш и говориш не като другите, дори ако не пиеш
вино, вече си застрашен. Всеки кръчмар има право да те пребие дори до
смърт. Стотици и хиляди хора са обявени извън закона. Щурмоваците ги ловят
и бесят покрай пътищата. Голи, нагоре с краката... Вчера на моята улица
стъпкаха един старец, защото научили, че е грамотен. Тъпкали го цели два
часа, тъпи, с потни, зверски муцуни... - Румата се овладя и завърши
спокойно: - С една дума, скоро в Арканар няма да остане нито един грамотен
човек. Както в областта на Светия орден след Барканското клане.
Прехапал устни, дон Кондор вторачено го гледаше.
- Не ми харесваш, Антоне - каза той по руски.
- И на мене много неща не ми харесват, Александър Василевич - каза
Румата. - Не ми харесва, че със самото поставяне на проблема сами си
вързахме ръцете и краката. Не ми харесва, че той се нарича Проблем за
безкръвното въздействие. Защото при моите условия това е научно обосновано
бездействие. Зная всичките ви възражения. И аз познавам теорията. Но тук
няма никакви теории, тук има типично фашистка практика, тук зверовете всеки
миг убиват хора. Тук всичко е безполезно. Не достигат знания, а златото
губи цената си, защото закъснява.
- Антоне - каза дон Кондор. - Не се горещи. Вярвам, че положението в
Арканар е изключително, но съм убеден, че ти нямаш нито едно конструктивно
предложение.
- Да - съгласи се Румата, - нямам конструктивни предложения. Но ми е
много трудно да се владея.
- Антоне - каза дон Кондор. - Тук, на цялата планета, ние сме двеста и
петдесет души. Всички се владеят и за всички това е много трудно.
Най-опитните живеят тук вече двадесет и две години. Долетяха само като
наблюдатели. Забранено им беше изобщо да предприемат, каквото и да било.
Представи си само за миг: забранено изобщо. Те не биха имали право дори да
спасят Будах. Дори Будах да бъде тъпкан с крака пред очите им.
- Не бива да говорите с мене като с дете - каза Румата.
- Вие сте нетърпелив като дете - рече дон Кондор. - А трябва да бъдете
много търпелив.
Румата горчиво се усмихна.
- А докато ние изчакваме - каза той, - докато се примерваме и
прицелваме, зверовете всеки ден, всеки час ще унищожават хора.
- Антоне - каза дон Кондор. - Във вселената има хиляди планети, където
още не сме стигнали и където историята си върви по своя път.
- Но тук вече сме пристигнали!
- Да, пристигнали сме. Но за да помогнем на това човечество, а не да
задоволяваме справедливия си гняв. Ако си слаб, отивай си. Върни се в къщи.
В края на краищата ти наистина не си дете и знаеше какво ще видиш тук.
Румата мълчеше. Дон Кондор, някак си омекнал и изведнъж остарял,
влачейки меча си за ефеса като тояга, се разходи покрай масата, като
печално клатеше глава.
- Всичко разбирам - каза той. - Всички тези неща вече съм ги преживял.
Имаше време, когато това чувство за безсилие и собствена подлост ми се
струваше най-страшно. Някои, по-слабите, се побъркваха от това, ние ги
изпращахме на Земята и сега ги лекуват. Трябваха ми петнадесет години,
приятелче, за да разбера кое е най-страшното. Антоне, най-страшното е да
загубиш човешкия си лик. Да омърсиш душата си, да се озлобиш. Ние тук,
Антоне, сме богове и трябва да бъдем по-умни от боговете от легендите,
които тукашните хора създават горе-долу по свой образ и подобие. А ние
вървим по крайчеца на тресавището. Стъпиш ли накриво, отиваш в калта и цял
живот не можеш да се измиеш. Горан Ирукански е писал в "История на
пришествието": "Когато бог слезе от небето и излезе пред народа от
Питанските блата, краката му бяха покрити с кал".
- И за което Горан беше изгорен - мрачно каза Румата.
- Да, изгориха го. А това беше казано за нас. Аз съм тук петнадесет
години. Аз, приятелю, престанах дори да сънувам Земята. Когато веднъж ровех
книжата си, намерих снимка на жена и дълго не можах да се сетя коя е тя.
Понякога изведнъж със страх разбирам, че отдавна вече не съм сътрудник на
Института, а експонат от музея на този Институт, главен съдия на търговска
феодална република, и в музея има зала, където трябва да ме сложат. Това е
най-страшното - да се вживееш в ролята си. Във всеки от нас благородният
престъпник се бори с комунаря. И всичко около нас помага на престъпника, а
комунарят е сам-самичък - до земята има хиляди години и хиляди парсека*.
Дон Кондор помълча малко, като гледаше колената си. ~ Това е, Антоне - каза
той със затвърдяващ глас. - Да си останем комунари.
[* Парсек (паралакс-секунда) астрономическа мярка 3,26 светлннни
години.]
Той не разбира. Пък и как може да разбере? На него му провървя, той не
знае какво значи сив терор, какво значи дон Реба. Всичко, на което е бил
свидетел през петнайсетте години работа на тази планета, тъй или иначе се
побира в рамките на базисната теория. И когато аз му говоря за фашизъм, за
сиви щурмоваци, за засилването на еснафщината, той приема това като
емоционални изрази. "Не се шегувайте с терминологията, Антоне.
Терминологичната бърканица има опасни последици." Той съвсем не може да
разбере, че нормалното равнище на средновековното варварство е щастливо
минало за Арканар. За него дон Реба е нещо като херцог Ришельо, умен и
далновиден политик, който защищава абсолютизма от феодалния сепаратизъм.
Само аз на цялата планета виждам страшната сянка, която все повече покрива
страната, но тъкмо аз не мога да разбера чия е тази сянка и защо... И как
ще мога да го убедя, когато по очите му виждам, че е готов всеки момент да
ме изпрати на Земята да се лекувам.
- Какво прави уважаемият Синда? - попита той.
Дон Киндор престана да го пронизва с поглед и измънка: "Благодаря,
добре е". После каза:
- В края на краищата ясно трябва да разбереш, че нито ти, нито аз,
никой от нас няма да види реално осезаеми плодове от работата си. Ние не
сме физици, ние сме историци. За нас единицата време не е секундата, а
векът и нашите дела не са дори сеитба, ние само подготвяме почвата за
сеитба. А пък понякога от Земята пристигат... ентусиасти, дявол ги взел...
Спринтьори на къси разстояния...
Румата се усмихна горчиво и без особена нужда взе да опъва ботушите
си. Спринтьори. Да, имаше спринтьори.
Преди десет години Стефан Орловски или дон Канада, командир на
арбалетната рота на негово императорско величество, по време на публичното
мъчение на осемнадесетте есторски вещици заповяда на войниците си да
открият огън по палачите, съсече имперския съдия и двама съдебни пристави и
беше набучен на копията на дворцовата охрана. Гърчейки се в предсмъртни
мъки, той крещеше: "Нали сте хора! Бийте ги, бийте ги!" Но сред рева на
тълпата: "На кладата! На кладата!" - малцина го чуваха.
Почти по същото време в другото полукълбо Карл Розенберг, един от
най-големите познавачи на селските войни в Германия и Франция, известен още
като търговеца на вълна Пани-Па, вдигна въстание на муриските селяни, завзе
с щурм два града и когато се опита да прекрати грабежите, беше убит със
стрела в тила. Той беше още жив, когато пристигнаха с хеликоптер да го
вземат, но не можеше да говори и само гледаше виновно и учудено с големите
си сини очи, от които непрекъснато течаха сълзи...
А малко преди пристигането на Румата великолепно законспирираният
довереник на кайсанския тиранин (Джереми Тафнат, специалист по история на
аграрните реформи) изведнъж ни в клин, ни в ръкав направи дворцов преврат,
узурпира властта и в продължение на два месеца правеше опити да въведе
Златен век. Той упорито не отговаряше на яростните запитвания на съседите и
Земята, заслужено си спечели слава на луд, щастливо избягна осем атентата и
най-после беше задигнат от аварийната команда на сътрудниците от Института
и с подводница прехвърлен в островната база край Южния полюс.
- Представи си само! - промърмори Румата. - Досега цялата Земя си
въобразяваше, че с най-сложните проблеми се занимава нула-физиката...
Дон Кондор вдигна глава.
- О, най-после! - каза той тихо.
Зачаткаха копита, злобно и пискливо зацвили хамахарският жребец, чу се
енергично проклятие със силен ирукански акцент. На вратата се показа дон
Гуг, старши камердинер на негова светлост херцог Ирукански, дебел,
червендалест, с юнашки засукани мустаци, с усмивка до ушите, с малки весели
очички под буклите на кестенявата перука. И Румата отново понечи да се
хвърли и го прегърне, защото това беше Пашка, но дон Гуг изведнъж се
изпъна, на пълничката му физиономия се появи сладникаво любезно изражение,
той леко се прегъна в кръста, притисна шапката до гърдите си и сви устните
си на фунийка. Румата мимоходом погледна Александър Василиевич. Александър
Василиевич беше изчезнал. На скамейката седеше Главният съдия и Пазителят
на големите печати - разкрачил крака, сложил лявата си ръка на хълбока, а с
дясната хванал ефеса на позлатения си меч.
- Много закъсняхте, дон Гуг - каза той с неприятен глас.
- Много се извинявам! - извика дон Гуг, като плавно се приближаваше
към масата. - Кълна се в рахита иа моя херцог, че имаше съвършено
непредвидени обстоятелства. Четири пъти ме спираха патрулите на негово
величество арканарския крал и два пъти се бих с някакви простаци. - Той
грациозно вдигна лявата си ръка, омотана с окървавен парцал. - Но да
попитам, благородни донове, чий е този хеликоптер зад къщата?
- Хеликоптерът е мой - свадливо каза дон Кондор. - Аз нямам време да
се бия по пътищата.
Дон Гуг приятно се усмихна и като яхна скамейката като кон, каза:
- Значи, благородни донове, принудени сме да констатираме, че
многоученият доктор Будах тайнствено е изчезнал някъде между ируканската
граница и оброчището "Тежките мечове"...
Отец Кабани изведнъж се размърда в постелята си.
- Дон Реба - дебело каза той, без да се събужда.
- Оставете Будах на мене - отчаяно каза Румата - и се опитайте все пак
да ме разберете...
Румата трепна и отвори очи. Вече беше се стъмнило. Под прозорците на
улицата ставаше скандал. Някой, явно военен, ревеше: "Мръсник! Ще оближеш с
език тази мръсотия! ("Добро утро!" - помисли си Румата.) Млък!... Кълна се
в гроба на свети Мика, ще ме изкараш от кожата!" Друг глас, груб и
прегракнал, боботеше, че на тази улица човек трябва да гледа къде стъпва.
"Сутринта валя дъжд, а знаете ли още кога е настилана?..." - "Той ще ми
заповяда къде да гледам!..." - "По-добре ме пуснете, благородни дои, не ме
дърпайте за ризата" - "Той ще ми заповядва!..." Чу се звънко пляскане. Явно
- втори шамар, първият беше събудил Румата. "Я не ме бийте, благородни
дон..." - боботеше долу.
Гласът беше познат, кой ли можеше да бъде? Май дон Тамео. Трябва днес
да му върне на карти хамахарската кранта обратно. Интересно, дали някога ще
се науча да разбирам от коне? Наистина ние, есторските Руматовци, открай
време не разбираме от коне. Ние сме познавачи на бойните камили. Добре че в
Арканар почти няма камили. Румата с пукане ое протегна, напипа до
възглавницата копринения шнур и няколко пъти го дръпна. Вътре в къщата
зазвънтяха звънчетата. Хлапето, разбира се, зяпа скандала, помисли си
Румата. Можеше да стане и да се облече сам, но пак щяха да се пръснат
излишни слухове. Той се заслуша в псувните под прозореца. Ама че силен
език. Невероятна ентропия. Да не го заколи дон Тамео... Напоследък в
гвардията се бяха появили любители, които заявяваха, че единият меч им
служи само за благороден бой, а другия употребяват за уличната паплач,
която благодарение грижите на дон Реба страшно се била навъдила в славния
Арканар. Впрочем дон Тамео не беше от тях. Страхлив си е нашият дон Тамео,
пък е и известен политик...
Отвратително е, когато денят започва с дон Тамео... Румата седна,
обхванал с ръце колената си под хубавото мъхнато одеяло. Изпита чувството,
че го притиска оловен мрак, искаше му се да наведе глава и да мисли колко
слаби и нищожни сме пред обстоятелствата... На Земята такова нещо дори през
ум не ни минава. Там сме здрави и самоуверени момчета, учили психологическо
кондиционираие и готови на всичко. Имаме отлични нерви: умеем да не
извръщаме глава, когато пред очите ни бият и екзекутират някого.
Притежаваме нечувано самообладание, способни сме да издържим излиянията и
на най-безнадеждните кретени. Забравихме да се гнусим, можем да си служим
със съдове, които според обичая се дават на кучетата да ги оближат, а след
това се изтриват за красотата с мръсната пола на дрехата. Ние сме велики
имперсонатори, дори насън не говорим на езиците на Земята. Имаме безупречно
оръжие - базисната теория за феодализма, разработена в тишината на
кабинетите и лабораториите, край прашни разкопки и в солидни дискусии...
Едно е жалко, че дон Реба си няма понятие от тази теория. Жалко че
психологическата подготовка изчезва от нас като загара, мята се в
крайности, принудени сме да се занимаваме с непрекъснато презакаляване:
"Стисни зъби и помни, че ти си замаскиран бог, че те не знаят какво правят
и почти никой от тях не е виновен и затова си длъжен да бъдеш търпелив и
толерантен..." Излиза, че кладенците от хуманизъм, които на Земята ни се
струваха бездънни, пресъхват със застрашителна бързина. Свети Мика, там, на
Земята, ние бяхме истински хуманисти, хуманизмът беше скелет на натурата
ни, в преклонението си пред Човека, в любовта си към Човека, стигнахме до
антропоцентризма, а тук изведнъж се улавяме в мисли, че сме обичали не
Човека, а само комунаря, земянина, равния на нас... Все по-често се улавяме
в мисли като тези: "Стига, та това хора ли са? Нима не са способни да
станат хора поне с течение на времето?" И тогава си спомняме за такива като
Кира, Будах, Арата Гърбавия, за великолепния барон Пампа и ни хваща срам, а
това е също така непривично и неприятно за нас и най-важното, то не ни
помага...
Стига за това, помисли си Румата. Поне сутрин не! Дано се провали този
дон Тамео!... В душата се е натрупала горчилка и няма къде да я изхвърли
човек в тази самота. Точно така, в самота. Дали сме мислили ние, здравите,
уверените, че ще изпаднем тук в самота? Никой няма да повярва. Антоне,
приятелю, какво става с теб? На запад от теб, на три часа с хеликоптер е
добрякът, умният Александър Василиевич, на изток е Пашка, верен и весел
приятел, седем години сте седели на един чин. Просто си се размекнал,
Тошка. Жалко, разбира се, смятахме, че си по-силен, но с кого не се случва
това? Работата е адска, разбираме. Я се върни на Земята, позанимавай се с
теория, пък после ще видим...
А Александър Василиевич впрочем е същински догматик. Щом базисната
теория не предвижда сивите ("Аз, миличък, за петнадесет години работа май
не съм забелязвал такива отклонения от теорията..."), значи сивите ми се
привиждат. Щом ми се привиждат, значи нервите ми не са в ред и трябва да ме
изпратят на почивка. "Добре тогава, обещавам ви да видя сам и да ви съобщя
мнението си. Но засега, дон Румата, моля ви, никакви ексцеси..." А Павел,
негов приятел от детинство, ерудит, познавач, извор на информация... се
зарови безразсъдно в историята на двете планети и лесно доказа, че сивото
движение е чисто и просто обикновено движение на гражданите против
бароните. "Впрочем тези дни ще се отбия при тебе и ще видя. Честно казано,
малко ми е неудобно за Будах..." Благодаря и за това. И стига толкова. Ще
се заловя с Будах, щом като вече за нищо друго не съм способен.
Ученият доктор Будах. Кореняк ируканец, голям медик, когото
ируканският херцог за малко не удостои с дворянско звание, но размисли и
реши да го затвори в една кула. Най-големият специалист в империята по
отроволечение. Автор на широкоизвестния трактат "За тревите и другите
билки, които тайнствено могат да бъдат причина за скръб, радост и
успокоение, а също така за слюнката и соковете на влечугите, паяците и
голия глиган Ъ, които притежават същите и много други качества". Без
съмнение забележителен човек и интелигент, убеден хуманист и безпаричник -
Конец бесплатного ознакомительного фрагмента