Страница:
Тук нямаше нищо освен уреди. Матовите ламперии на черните стени изглеждаха кадифени. Прорязваха ги ясните линии на кристалните ивици. Златисти, зелени, небесносини и оранжеви светлинки слабо осветяваха скалите, знаците, цифрите. Изумрудените остриета на стрелките потрепваха край черните полуокръжности, сякаш всички тези широки стени се намираха в напрегнато, трепетно очакване.
Няколко кресла, голяма маса от черно дърво, частично вмъкната в огромен, блещукащ с бисерен отблясък полусферичен екран, заобиколен с масивна златна рамка.
Дар Ветер със знак повика при себе си Мвен Мас, а на другите посочи високите черни кресла. Мвен Мас се приближи, като стъпваше предпазливо, на пръсти, както някога са ходели прадедите му по изгорените от слънцето степи, когато са се промъквали крадешком към огромните свирепи зверове. Мвен Мас притаи дъх. Оттук, от непристъпната каменна изба, ей сега ще се отвори прозорец към безкрайните простори на Космоса и хората ще се съединят чрез мислите и знанията си със своите братя от другите светове. Представители на земното човечество пред Вселената сега са те, петима души. Ала от утре на него, Мвен Мас, ще се наложи да ръководи тези връзки. Ще му бъдат поверени всичките лостове на една огромна сила. Леки тръпки пробягаха по гърба на африканеца. Изглежда, чак сега той разбра какво бреме на отговорност е поел, като даде съгласието си на Съвета. И когато погледна към Дар Ветер, който спокойно действуваше с ръчките за управляване, в погледа му трепна изражение, подобно на възторга, светещ в очите на младия помощник на Дар Ветер.
Чу се тежък, страшен звън, сякаш зазвуча масивна мед. Дар Ветер бързо се обърна и помести дълъг лост. Звънът заглъхна и Веда Конг видя, че тясната ламперия на стената вдясно се освети по цялата височина на стаята. Стената като че ли пропадна, изчезна в безпределния простор. Откриха се призрачните очертания на пирамидален планински връх, увенчан с огромен каменен купол. Под тази колосална шапка тук-там се виждаха петна от много чист планински сняг.
Мвен Мас позна втората от най-високите планини в Африка — Кения.
Отново тежък меден удар разтърси подземната стая и застави намиращите се там хора да наострят уши и напрегнат цялото си внимание.
Дар Ветер хвана ръката на Мвен Мас и я постави върху светещата с гранатовото си око кръгла ръчка. Мвен Мас послушно я придвижи докрай. Сега цялата сила на Земята, цялата енергия, получавана от хиляда седемстотин и шестдесет могъщи електроцентрали, се прехвърли на екватора, към планината, висока пет километра. Над върха й се заизвива разноцветно сияние, сгъсти се в кълбо и изведнъж се устреми нагоре като копие във вертикален полет, пронизващо дълбините на небето. Над сиянието се вдигна тънка колона, подобна на вихрушка — смерч. По нея струеше нагоре ослепително светеща небесносиня мъгла.
Насоченото излъчване пронизваше земната атмосфера и образуваше редовен канал за приемане и предаване към външните станции, който служеше за проводник. Там, на височина тридесет и шест хиляди километра над Земята, висеше постоянен спътник — голяма станция, която правеше за денонощие една обиколка около планетата в плоскостта на екватора. Поради това тя като че ли стоеше неподвижно над планината Кения в Източна Африка — точката, избрана за непрекъсната връзка с външните станции. Друг голям спътник се въртеше на височина петдесет и седем хиляди километра през полюсите по меридиана и поддържаше връзка с Тибетската приемателно-предавателна обсерватория. Там условията за образуване на канал за предавания бяха по-добри, но пък нямаше редовни съобщения. Тези два големи спътника се свързваха още с няколко автоматични станции, разположени около цялата земя.
Тясното табло престана да свети — каналът се включи в приемателната станция на спътника. Сега светна бисерният, обграден със злато екран. В центъра му се появи чудновато увеличена фигура, стана по-ясна, усмихна се с грамадната си уста. Гур Ган, един от наблюдателите в денонощния спътник, израсна на екрана като приказен исполин. Той весело кимна и като протегна триметровата си ръка, включи цялото обкръжение от външни станции на нашата планета. Съедини ги в едно изпратената от Земята сила. По всички посоки на Вселената се устремиха чувствителните очи на приемниците. Слабо светещата червена звезда в съзвездието Единорог, от планетите на която неотдавна се беше разнесъл призив, по-добре се фиксираше от спътник 57, затова Гур Ган се свърза с него. Само три четвърти час можеше да продължава невидимият контакт между Земята и другата звезда. Не биваше да се губи ни минута от това скъпоценно време.
По знак на Дар Ветер Веда Конг стъпи върху излъчващия син блясък кръг от метал пред екрана. Невидими лъчи падаха като мощен водопад отгоре и забележимо отсеняха загара на кожата й. Беззвучно заработиха електронните машини, които превеждаха речта й на езика на Великия пръстен. След тринадесет години приемащите от планетата на тъмночервената звезда ще запишат изпращаните трептения с общоизвестните символи и ако там говорят, електронните превеждащи машини ще обърнат символите в звукове на живата чужда реч.
«Жалко само — мислеше си Дар Ветер, че онези, далечните хора, няма да чуят звучния, приятен глас на жената от Земята, няма да разберат неговата изразителност. Кой знае какво е устройството на техните уши? Може да има различни типове слух. Само зрението, което навсякъде използува проникващата през атмосферата част от електромагнитните трептения, е почти еднакво в цялата Вселена и те ще видят очарователната, горяща от вълнение Веда.»
Дар Ветер, без да сваля очи от полузакритото от кичур коса ухо на Веда, започна да се вслушва в нейната лекция.
Веда Конг сбито и ясно разказваше за основните етапи в историята на човечеството. За древните епохи в съществуването му, за разединението на големи и малки народи, които са се сблъсквали в икономическа и идейна вражда, разделяща страните им; Тя разказваше накратко. Тези епохи са получили събирателното название ЕРС — Ера на разединения свят. Обаче не изреждането на изтребителни войни, ужасни страдания или имена на уж велики управници, изпълнили старите исторически книги от Античните векове, Тъмните векове или Вековете на капитализма, интересуваше хората от Ерата на Великия пръстен. Много по-важна беше противоречивата история на развитието на производителните сили заедно с формирането на идеите, изкуството, знанието, духовната борба за истински човек и човечество. Развитието на необходимостта от изграждане на нови представи за света в обществените отношения, за дълга, правата и щастието на човека, от които израсна и разцъфтя върху цялата планета могъщото дърво на комунистическото общество.
През последния век на ЕРС, така наречения Век на разцеплението, хората най-сетне разбрали, че всичките им бедствия произлизат от стихийно създалото се още от дивите времена устройство на обществото. Разбрали, че цялата сила, цялото бъдеще на човечеството е в труда, в съединените усилия на милионите свободни от гнет хора, в науката и преустройството на живота на научни основи. Разбрани били основните закони на общественото развитие, диалектически противоречивият ход на историята, необходимостта от създаване на строга обществена дисциплина, толкова по-важна, колкото повече се е увеличавало населението на планетата.
Борбата между старите и новите идеи през тоя век се изострили и станали причина целият свят да се раздели на два лагера — стари, капиталистически, и нови, социалистически държави с различни икономически структури. Откриването по това време на първите видове атомна енергия и упорството на защитниците на стария свят насмалко не довели цялото човечество до най-голямата катастрофа.
Ала новият обществен строй не можел да не победи, макар че тази победа се забавила поради изоставането във формирането на общественото съзнание. Преустройството на света върху комунистически основи е немислимо без коренно изменение на икономиката, без изчезване на нищетата, глада и тежкия, изтощителен труд. Но изменението на икономиката изисквало твърде сложно управляване на производството и не било възможно без формиране на обществено съзнание у всеки човек.
Комунистическото общество не веднага обхванало всички народи и страни. Гигантски усилия били нужни за изкореняване на омразата и особено на лъжата, натрупана от вражеската пропаганда през време на идейната борба във Века на разцеплението. Доста грешки се направили и по пътя на развитието на новите човешки отношения. Тук-там се случвали въстания, вдигани от изостаналите привърженици на старото, които от невежество се опитвали да намерят във възкресяване на миналото лесен изход от трудностите, стоящи пред човечеството.
Ала неизбежно и неотклонно новото устройство на живота се разпространило по цялата Земя и най-различните народи и раси станали единно, дружно и мъдро семейство.
Така започнала Ерата на обединяването на света — ЕОС, която се състояла от вековете на Съюза на на страните, Разните езици, Борбата за енергия и Общия език.
Общественото развитие непрекъснато се ускорявало и всяка нова епоха минавала по-бърже от предишната. Властта на човека над природата започнала да расте с гигантски крачки.
В древните утопични фантазии за прекрасното бъдеще хората мечтаели за постепенно освобождаване на човека от труда. Писатели обещавали, че с краткотраен труд — два-три часа за общото благо — човечеството ще може да си осигури всичко необходимо, а в останалото време ще се отдава на блажено безделие.
Тези представи възникнали поради отвращението към тежкия, принудителен труд в древността.
Не след дълго хората разбрали, че трудът е щастие, също както и непрестанната борба с природата, преодоляването на препятствията, решаването на нови и нови задачи при развитието на науката и икономиката. Труд с всички сили, само че творчески, който да отговаря на вкусовете и вродените способности, да е многообразен и от време на време да се променя — ето какво е нужно на човека. Развитието на кибернетиката — техниката за автоматично управляване, широкото образование и интелигентност, отличното физическо възпитание на всеки човек направиха възможно да се сменяват професиите, бърже да се овладяват други и да се разнообразява трудовата дейност, като се изпитва от нея все по-голямо задоволство. Все по-широко развиващата се наука обхвана целия човешки живот и творческите радости на откриватели на нови тайни на природата станаха достъпни за огромен брой хора. Изкуството пое твърде голям дял в работата по общественото възпитание и организирането на живота. Настъпи най-великолепната в цялата история на човечеството Ера на общия труд — ЕОТ — с нейните векове на Опростяването на нещата, Преустройството, Първото изобилие в Космоса.
Изнамирането на възможности за уплътняване електричеството, което доведе до създаване акумулатори с огромен капацитет и компактни, но мощни електромотори, беше извънредно значителна техническа революция на новото време. Още по-рано хората се научиха да свързват от полупроводници твърде сложни мрежи за слаби токове и да създават самоуправляващи се кибернетични машини. Техниката стана много фина, ювелирна, високо изкуство, и същевременно подчини мощности от космически мащаб.
Но изискването да се даде на всекиго всичко породи необходимостта съществено да се опрости ежедневието на човека. Човекът престана да бъде роб на вещите, а разработването на стандарти направи възможно да се създават всякакви предмети и машини от сравнително малко основни конструктивни елементи, така както цялото огромно разнообразие на живите организми се строи от незначителни разлики в клетките; клетката — от белтъчини, белтъчините — от протеини и т.н. Само вследствие прекратяването на невероятното разхищение на храна през миналите векове се осигури храна за милиарди хора.
Всички сили на обществото, които са се изразходвали в древността за създаване на военни машини, издръжка на незаети с полезен труд огромни армии, политическа пропаганда и показен блясък, бяха хвърлени за устройване на живота и развитие на научните знания.
По знак на Веда Конг Дар Ветер натисна едно копче и до прекрасната специалистка по история изникна голям глобус.
— Ние започнахме — продължаваше Веда — с пълно разпределяне на обитаемите и промишлените зони на планетата…
Кафявите ивици върху глобуса покрай тридесетте градуса географска ширина в Северното и Южното полукълбо означаваха непрекъсната редица от градски населени пунктове, съсредоточени край бреговете на топлите морета, в зоната с мек климат без зима. Човечеството престана да изразходва колосална енергия за отопляване на жилищата в зимните периоди, за изработване на дебели дрехи. Най-гъсто бяха заселени областите край люлката на човешката култура — Средиземното море. Субтропическият пояс се разшири тройно след разтопяването на полярните шапки.
На север от северния обитаем пояс се простира гигантска зона от ливади и степи, където пасат безчислени стада домашни животни.
На юг (в Северното полукълбо) и на север (в Южното) е имало пояси от сухи, горещи пустини. Сега те са превърнати в градини. Тук преди са се разстилали полетата на термоелектрическите централи, които събирали слънчевата енергия.
В зоната на тропиците е съсредоточено производството на растителни храни и дървесина, хиляди пъти по-изгодно, отколкото в студените климатични зони. Още отдавна, след откриването на изкуственото получаване на въглехидратите — захарите — от слънчева светлина и въглероден двуокис, ние престанахме да отглеждаме захарни растения. Евтиното промишлено произвеждане на пълноценни питателни белтъчини още не ни е по силите, затова култивираме богати на белтъчно вещество културни растения и гъби на суша и колосални пространства водорасли в океаните. Относно простия начин за изкуствено произвеждане на хранителни мазнини бяхме информирани от Великия пръстен. Витамини и хормони правим в каквото желаем количество от каменни въглища. Селското стопанство на новия свят се освободи от необходимостта да добива всички без изключение хранителни продукти, както в старо време. За нас практически няма граници за производството на захари, мазнини и витамини. Само за производство на белтъчини разполагаме с гигантски площи суша и вода. Човечеството отдавна се освободи от страха пред глада, който десетки хилядолетия е господствувал над хората.
Една от главните радости на човека — стремежът към пътешествия, към придвижване от място на място — е наследена от нашите прадеди — скитници ловци, събирачи на оскъдна храна. Сега цялата планета е обвита от Спиралната линия, която съединява с исполински мостове през проливите всички континенти. — Веда прокара пръст по сребристата нишка и завъртя глобуса. — По Спиралната линия непрекъснато се движат електрически влакове. Стотици хиляди хора могат много бърже да се пренесат от обитаемата зона в степната, полската, планинската, където няма постоянни градове, а само временни лагери за майсторите в животновъдството, полевъдството, горската и минната промишленост. Пълното автоматизиране на всички заводи и енергоцентрали направи ненужно строителството при тях на градове или големи селища — там се намират само къщи за малцината дежурни: наблюдатели, механици и монтьори.
Планомерното организиране на живота най-сетне прекрати убийственото увеличаване на скоростта — създаването на все по-бързи и по-бързи транспортни машини. По Спиралната линия влаковете изминават двеста километра в час. Само в случай на някакво нещастие се използуват скоростни кораби, които прелитат хиляди километри в час.
Преди няколко стотици години хората успели да подобрят значително облика на нашата планета. Още във Века на разцеплението е била открита вътрешноатомната енергия. Също тогава хората се научили да освобождават някаква си нищожна част от нея и да я превръщат в топлинно взривяване, чиито убийствени свойства били използувани за военно оръжие. Натрупали се големи запаси от ужасни бомби, които после, при настъпването на комунизма, учените се опитвали да употребят за произвеждане на енергия. Твърде голямата опасност от излъчване и влияние от негова страна върху живота била скоро разбрана и затворила в тесни граници старата ядрена енергетика. Почти едновременно с това астрономите открили чрез изучаване физиката на далечните звезди два нови начина за получаване на вътрешноатомна енергия — Ку и Ф, които са много по-действени и не оставят опасни продукти при разпадането.
Тези два метода се прилагат от нас и сега, макар че за звездолетните двигатели се използува още един вид ядрена енергия — анамезонният, станал известен при наблюдаване на големите звезди от Галактиката чрез Великия пръстен.
Веднага, щом бе измислен начинът за изхвърляне продуктите от разпадането на радиоактивните изотопи на урана, тория водорода, кобалта, лития извън пределите на земната атмосфера, се взе решение всички отдавна натрупани запаси от тия стари термоядрени материали да бъдат унищожени. Тогава във Века на преустройството бяха направени изкуствени слънца, «окачени» над полярните области. Ние чувствително намалихме ледените шапки, които са се образували на полюсите на Земята в четвъртичната епоха, и променихме климата на цялата планета. Водата в океаните се издигна със седем метра, в атмосферната циркулация рязко се скъсиха полярните фронтове и отслабнаха обръчите на пасатните ветрове, които изсушаваха пустинните зони на границата с тропиците. Почти се прекратиха и ураганните ветрове, изобщо всякакви бурни нарушения на времето.
До шестнадесетия паралел северно и южно от екватора достигнаха топлите степи, а ливадите и горите от умерения пояс пресякоха седемдесет градуса географска ширина.
Антарктическият континент, три четвърти от който бяха освободени от леда, се оказа рудна съкровищница на човечеството. Там непокътнати лежаха подземни богатства, по всички други континенти в значителна степен изчерпани след безразсъдното разпиляване на металите и повсеместните разрушителни войни от миналото. Именно през Антарктида се удаде да се затвори кръгът на Спиралната линия.
Още преди това основно изменение на климата бяха прокопани огромни канали и прорязани планинските хребети за уравновесяване циркулацията на водните и въздушните маси на планетата. Вечните диелектрически помпи помогнаха за водоснабдяването даже на високопланинските пустини в Азия.
Възможностите за произвеждане на хранителни продукти нараснаха многократно, нови земи станаха удобни за живеене. Хората започнаха да използуват топлите вътрешни морета за отглеждане на богати с белтъчно вещество водорасли.
Старите, опасни и крехки планетолети все пак дадоха възможност да се стигне до най-близките планети от нашата система. Земята беше обкръжена с пояс изкуствени спътници, от които хората отблизо опознаха Космоса. И тогава, преди четиристотин и осем години, се случило събитие — толкова важно, че ознаменувало нова ера в съществуването на човечеството — Ерата на Великия пръстен, ЕВП.
Отдавна хората са напрягали ума си над предаването на изображения, звуци, енергия на далечни разстояния. Стотици хиляди изключително талантливи учени са работили в специална организация, която и досега се нарича Академия за насочени излъчвания, докато не направили възможни далечните насочени предавания на енергия, без каквито и да било проводници. Това се оказало осъществимо, когато бил намерен обходният път на закона — потокът енергия е пропорционален на синуса от ъгъла на разклоняването на лъчите. Тогава паралелните снопове излъчвания осигурили постоянна връзка с изкуствените спътници, а следователно и с целия Космос. Защищаващият живота щит от йонизирана атмосфера е бил вечно препятствие за предаванията и приеманията от пространството. Много отдавна, още в края на Ерата на разединения свят, нашите учени установили, че потоци мощни радиоизлъчвания от Космоса се изливат върху Земята. Заедно с общото излъчване на съзвездията и галактиките до нас са достигали призиви от Космоса и предавания по Великия пръстен, изопачени и полузаглъхнали в атмосферата. Тогава не сме ги разбирали, макар че вече сме можели да улавяме тези тайнствени сигнали, които сме считали за излъчвания на мъртва материя.
Ученият Кам Амат, индус по произход, съобразил да проведе на изкуствени спътници опити с приемници на изображения. С безкрайно търпение десетки години той усвоявал все нови комбинации от диапазони.
Кам Амат уловил предаване от планетната система на двойната звезда, която от старо време се наричала 61 от Лебед. На екрана се появил неприличащ на нас, ала без съмнение човек и посочил надпис, направен със символите на Великия пръстен. Надписа съумели да прочетат едва след деветдесет години и той украсява на нашия земен език паметника на Кам Амат: «Привет вам, братя, влезли в нашето семейство! Разделени от пространството и времето, ние се свързахме чрез разума в пръстен с велика сила.»
Езикът от символи, чертежи и карти на Великия пръстен се оказал лесен за разбиране на достигнатото от човечеството равнище на развитие. След двеста години ние вече можехме да водим разговори посредством превеждащите машини с планетните системи на най-близките звезди, да получаваме и предаваме цели картини от разнообразния живот на различни светове. Едва неотдавна приехме вест от четиринадесетте планети на големия център на живот в съзвездието Лебед — Денеб — колосална звезда със светимост четири хиляди и осемстотин слънца, която се намира на разстояние сто двадесет и два парсека от нас. Развитието на мисълта там е вървяло по друг път, обаче е достигнало нашето равнище.
А от древните светове — кълбовидните струпвания в нашата Галактика и колосалната обитаема област около галактическият център — идват от безмерната далечина странни картини и зрелища още неразгадани, недешифрирани от нас. След като паметните машини ги запишат, те се предават в Академията на върховете на знанието — така се нарича научната организация, която работи над проблемите, едва-едва набелязани от нашата наука. Ние се опитваме да разберем отишлата надалеч от нас за милиони години мисъл, вероятно отличаваща се от нашата поради това, че пътищата на историческото развитие на живота от низшите органически форми към висшите, мислещи същества са други.
Веда Конг отвърна очи от екрана, в който гледаше като хипнотизирана, и хвърли въпросителен поглед към Дар Ветер. Той се усмихна и кимна одобрително. Веда гордо вдигна глава, протегна напред ръце и се обърна към невидимите и непознатите, които след тринадесет години ще получат нейните думи и ще видят нейния образ.
— Такава е историята ни, труден, сложен и дълъг път към висините на знанието. Ние ви зовем — обединявайте се с нас във Великия пръстен, за да разнасяме на всички краища на необятната Вселена могъщата сила на разума и да побеждаваме мъртвата материя!
Гласът на Веда звънтеше тържествуващо, придобил силата на всички поколения земни хора, които сега се бяха издигнали дотолкова, че помислите им се насочваха вече извън пределите на собствената Галактика към другите звездни острови на Вселената.
Чу се провлечен меден звън — Дар Ветер беше придвижил ръчката и изключил предаващия поток енергия. Екранът потъмня. На прозрачното табло отдясно остана светещият стълб на канала.
Веда, уморена и тиха, се сви на кълбо в дълбочината на голямото кресло. Дар Ветер покани Мвен Мас да седне до масата за управляване, а той се наведе над рамото му. В пълната тишина само понякога едва чуто потракваха ограничителите на ръчките. Внезапно екранът със златната рамка изчезна и на неговото място се отвори невероятна глъбина. Веда Конг въздъхна силно — за първи път виждаше това чудо. Действително дори за човек, добре познаващ пътя на сложната интерференция на светлинните вълни, по който се постигаше такава широчина и дълбочина на обзора, зрелището винаги изглеждаше поразително.
Тъмна повърхност на чужда планета се приближаваше отдалеч, като нарастваше с всяка секунда. Това е извънредно рядка система на двойна звезда, където две слънца се уравновесяват по такъв начин, че орбитата на планетата им се оказва правилна и върху него се зародил живот. Двете слънца — оранжево и алено, по-малки от нашето, осветяваха ледовете на застинало море, които изглеждаха червени. На края на плоски черни планини в загадъчно виолетови отблясъци се виждаше гигантско ниско здание. Зрителният лъч се опря в площадката на покрива му, сякаш го прониза, и всички видяха сивокож човек с кръгли като на кукумявка очи, заобиколени със сребрист пух. Ръстът му беше твърде голям; но тялото — много тънко, с дълги като пипала крайници. Човекът безсмислено бодна с глава, сякаш направи бърз поклон, и устремил към екрана своите безстрастни, като обективи очи, отвори уста, без устни, прикрита от подобна на нос клапа от мека кожа. Веднага зазвуча мелодичният и нежен глас на превеждащата машина:
— Заф Фтет, завеждащ външната информация на 61 от Лебед. Днес ние предаваме за жълтата звезда СТЛ 3388+04ЖФ… Предаваме за…
Дар Ветер и Юний Ант се спогледаха, а Мвен Мас за секунда стисна китката на Дар Ветер. Това бяха галактическите сигнали на Земята, по-точно на Слънчевата планетна система. Някога наблюдателите от другите светове я смятаха за единствен голям спътник, който прави обиколка около Слънцето за петдесет и девет земни години. Веднъж през този период се случва съвместно противостояние на Юпитер и Сатурн, отместващ Слънцето забележимо за астрономите от близките звезди. В същата грешка са изпадали и нашите астрономи по отношение на много планетни системи, чието присъствие край различни звезди е било открито още в стари времена.
Няколко кресла, голяма маса от черно дърво, частично вмъкната в огромен, блещукащ с бисерен отблясък полусферичен екран, заобиколен с масивна златна рамка.
Дар Ветер със знак повика при себе си Мвен Мас, а на другите посочи високите черни кресла. Мвен Мас се приближи, като стъпваше предпазливо, на пръсти, както някога са ходели прадедите му по изгорените от слънцето степи, когато са се промъквали крадешком към огромните свирепи зверове. Мвен Мас притаи дъх. Оттук, от непристъпната каменна изба, ей сега ще се отвори прозорец към безкрайните простори на Космоса и хората ще се съединят чрез мислите и знанията си със своите братя от другите светове. Представители на земното човечество пред Вселената сега са те, петима души. Ала от утре на него, Мвен Мас, ще се наложи да ръководи тези връзки. Ще му бъдат поверени всичките лостове на една огромна сила. Леки тръпки пробягаха по гърба на африканеца. Изглежда, чак сега той разбра какво бреме на отговорност е поел, като даде съгласието си на Съвета. И когато погледна към Дар Ветер, който спокойно действуваше с ръчките за управляване, в погледа му трепна изражение, подобно на възторга, светещ в очите на младия помощник на Дар Ветер.
Чу се тежък, страшен звън, сякаш зазвуча масивна мед. Дар Ветер бързо се обърна и помести дълъг лост. Звънът заглъхна и Веда Конг видя, че тясната ламперия на стената вдясно се освети по цялата височина на стаята. Стената като че ли пропадна, изчезна в безпределния простор. Откриха се призрачните очертания на пирамидален планински връх, увенчан с огромен каменен купол. Под тази колосална шапка тук-там се виждаха петна от много чист планински сняг.
Мвен Мас позна втората от най-високите планини в Африка — Кения.
Отново тежък меден удар разтърси подземната стая и застави намиращите се там хора да наострят уши и напрегнат цялото си внимание.
Дар Ветер хвана ръката на Мвен Мас и я постави върху светещата с гранатовото си око кръгла ръчка. Мвен Мас послушно я придвижи докрай. Сега цялата сила на Земята, цялата енергия, получавана от хиляда седемстотин и шестдесет могъщи електроцентрали, се прехвърли на екватора, към планината, висока пет километра. Над върха й се заизвива разноцветно сияние, сгъсти се в кълбо и изведнъж се устреми нагоре като копие във вертикален полет, пронизващо дълбините на небето. Над сиянието се вдигна тънка колона, подобна на вихрушка — смерч. По нея струеше нагоре ослепително светеща небесносиня мъгла.
Насоченото излъчване пронизваше земната атмосфера и образуваше редовен канал за приемане и предаване към външните станции, който служеше за проводник. Там, на височина тридесет и шест хиляди километра над Земята, висеше постоянен спътник — голяма станция, която правеше за денонощие една обиколка около планетата в плоскостта на екватора. Поради това тя като че ли стоеше неподвижно над планината Кения в Източна Африка — точката, избрана за непрекъсната връзка с външните станции. Друг голям спътник се въртеше на височина петдесет и седем хиляди километра през полюсите по меридиана и поддържаше връзка с Тибетската приемателно-предавателна обсерватория. Там условията за образуване на канал за предавания бяха по-добри, но пък нямаше редовни съобщения. Тези два големи спътника се свързваха още с няколко автоматични станции, разположени около цялата земя.
Тясното табло престана да свети — каналът се включи в приемателната станция на спътника. Сега светна бисерният, обграден със злато екран. В центъра му се появи чудновато увеличена фигура, стана по-ясна, усмихна се с грамадната си уста. Гур Ган, един от наблюдателите в денонощния спътник, израсна на екрана като приказен исполин. Той весело кимна и като протегна триметровата си ръка, включи цялото обкръжение от външни станции на нашата планета. Съедини ги в едно изпратената от Земята сила. По всички посоки на Вселената се устремиха чувствителните очи на приемниците. Слабо светещата червена звезда в съзвездието Единорог, от планетите на която неотдавна се беше разнесъл призив, по-добре се фиксираше от спътник 57, затова Гур Ган се свърза с него. Само три четвърти час можеше да продължава невидимият контакт между Земята и другата звезда. Не биваше да се губи ни минута от това скъпоценно време.
По знак на Дар Ветер Веда Конг стъпи върху излъчващия син блясък кръг от метал пред екрана. Невидими лъчи падаха като мощен водопад отгоре и забележимо отсеняха загара на кожата й. Беззвучно заработиха електронните машини, които превеждаха речта й на езика на Великия пръстен. След тринадесет години приемащите от планетата на тъмночервената звезда ще запишат изпращаните трептения с общоизвестните символи и ако там говорят, електронните превеждащи машини ще обърнат символите в звукове на живата чужда реч.
«Жалко само — мислеше си Дар Ветер, че онези, далечните хора, няма да чуят звучния, приятен глас на жената от Земята, няма да разберат неговата изразителност. Кой знае какво е устройството на техните уши? Може да има различни типове слух. Само зрението, което навсякъде използува проникващата през атмосферата част от електромагнитните трептения, е почти еднакво в цялата Вселена и те ще видят очарователната, горяща от вълнение Веда.»
Дар Ветер, без да сваля очи от полузакритото от кичур коса ухо на Веда, започна да се вслушва в нейната лекция.
Веда Конг сбито и ясно разказваше за основните етапи в историята на човечеството. За древните епохи в съществуването му, за разединението на големи и малки народи, които са се сблъсквали в икономическа и идейна вражда, разделяща страните им; Тя разказваше накратко. Тези епохи са получили събирателното название ЕРС — Ера на разединения свят. Обаче не изреждането на изтребителни войни, ужасни страдания или имена на уж велики управници, изпълнили старите исторически книги от Античните векове, Тъмните векове или Вековете на капитализма, интересуваше хората от Ерата на Великия пръстен. Много по-важна беше противоречивата история на развитието на производителните сили заедно с формирането на идеите, изкуството, знанието, духовната борба за истински човек и човечество. Развитието на необходимостта от изграждане на нови представи за света в обществените отношения, за дълга, правата и щастието на човека, от които израсна и разцъфтя върху цялата планета могъщото дърво на комунистическото общество.
През последния век на ЕРС, така наречения Век на разцеплението, хората най-сетне разбрали, че всичките им бедствия произлизат от стихийно създалото се още от дивите времена устройство на обществото. Разбрали, че цялата сила, цялото бъдеще на човечеството е в труда, в съединените усилия на милионите свободни от гнет хора, в науката и преустройството на живота на научни основи. Разбрани били основните закони на общественото развитие, диалектически противоречивият ход на историята, необходимостта от създаване на строга обществена дисциплина, толкова по-важна, колкото повече се е увеличавало населението на планетата.
Борбата между старите и новите идеи през тоя век се изострили и станали причина целият свят да се раздели на два лагера — стари, капиталистически, и нови, социалистически държави с различни икономически структури. Откриването по това време на първите видове атомна енергия и упорството на защитниците на стария свят насмалко не довели цялото човечество до най-голямата катастрофа.
Ала новият обществен строй не можел да не победи, макар че тази победа се забавила поради изоставането във формирането на общественото съзнание. Преустройството на света върху комунистически основи е немислимо без коренно изменение на икономиката, без изчезване на нищетата, глада и тежкия, изтощителен труд. Но изменението на икономиката изисквало твърде сложно управляване на производството и не било възможно без формиране на обществено съзнание у всеки човек.
Комунистическото общество не веднага обхванало всички народи и страни. Гигантски усилия били нужни за изкореняване на омразата и особено на лъжата, натрупана от вражеската пропаганда през време на идейната борба във Века на разцеплението. Доста грешки се направили и по пътя на развитието на новите човешки отношения. Тук-там се случвали въстания, вдигани от изостаналите привърженици на старото, които от невежество се опитвали да намерят във възкресяване на миналото лесен изход от трудностите, стоящи пред човечеството.
Ала неизбежно и неотклонно новото устройство на живота се разпространило по цялата Земя и най-различните народи и раси станали единно, дружно и мъдро семейство.
Така започнала Ерата на обединяването на света — ЕОС, която се състояла от вековете на Съюза на на страните, Разните езици, Борбата за енергия и Общия език.
Общественото развитие непрекъснато се ускорявало и всяка нова епоха минавала по-бърже от предишната. Властта на човека над природата започнала да расте с гигантски крачки.
В древните утопични фантазии за прекрасното бъдеще хората мечтаели за постепенно освобождаване на човека от труда. Писатели обещавали, че с краткотраен труд — два-три часа за общото благо — човечеството ще може да си осигури всичко необходимо, а в останалото време ще се отдава на блажено безделие.
Тези представи възникнали поради отвращението към тежкия, принудителен труд в древността.
Не след дълго хората разбрали, че трудът е щастие, също както и непрестанната борба с природата, преодоляването на препятствията, решаването на нови и нови задачи при развитието на науката и икономиката. Труд с всички сили, само че творчески, който да отговаря на вкусовете и вродените способности, да е многообразен и от време на време да се променя — ето какво е нужно на човека. Развитието на кибернетиката — техниката за автоматично управляване, широкото образование и интелигентност, отличното физическо възпитание на всеки човек направиха възможно да се сменяват професиите, бърже да се овладяват други и да се разнообразява трудовата дейност, като се изпитва от нея все по-голямо задоволство. Все по-широко развиващата се наука обхвана целия човешки живот и творческите радости на откриватели на нови тайни на природата станаха достъпни за огромен брой хора. Изкуството пое твърде голям дял в работата по общественото възпитание и организирането на живота. Настъпи най-великолепната в цялата история на човечеството Ера на общия труд — ЕОТ — с нейните векове на Опростяването на нещата, Преустройството, Първото изобилие в Космоса.
Изнамирането на възможности за уплътняване електричеството, което доведе до създаване акумулатори с огромен капацитет и компактни, но мощни електромотори, беше извънредно значителна техническа революция на новото време. Още по-рано хората се научиха да свързват от полупроводници твърде сложни мрежи за слаби токове и да създават самоуправляващи се кибернетични машини. Техниката стана много фина, ювелирна, високо изкуство, и същевременно подчини мощности от космически мащаб.
Но изискването да се даде на всекиго всичко породи необходимостта съществено да се опрости ежедневието на човека. Човекът престана да бъде роб на вещите, а разработването на стандарти направи възможно да се създават всякакви предмети и машини от сравнително малко основни конструктивни елементи, така както цялото огромно разнообразие на живите организми се строи от незначителни разлики в клетките; клетката — от белтъчини, белтъчините — от протеини и т.н. Само вследствие прекратяването на невероятното разхищение на храна през миналите векове се осигури храна за милиарди хора.
Всички сили на обществото, които са се изразходвали в древността за създаване на военни машини, издръжка на незаети с полезен труд огромни армии, политическа пропаганда и показен блясък, бяха хвърлени за устройване на живота и развитие на научните знания.
По знак на Веда Конг Дар Ветер натисна едно копче и до прекрасната специалистка по история изникна голям глобус.
— Ние започнахме — продължаваше Веда — с пълно разпределяне на обитаемите и промишлените зони на планетата…
Кафявите ивици върху глобуса покрай тридесетте градуса географска ширина в Северното и Южното полукълбо означаваха непрекъсната редица от градски населени пунктове, съсредоточени край бреговете на топлите морета, в зоната с мек климат без зима. Човечеството престана да изразходва колосална енергия за отопляване на жилищата в зимните периоди, за изработване на дебели дрехи. Най-гъсто бяха заселени областите край люлката на човешката култура — Средиземното море. Субтропическият пояс се разшири тройно след разтопяването на полярните шапки.
На север от северния обитаем пояс се простира гигантска зона от ливади и степи, където пасат безчислени стада домашни животни.
На юг (в Северното полукълбо) и на север (в Южното) е имало пояси от сухи, горещи пустини. Сега те са превърнати в градини. Тук преди са се разстилали полетата на термоелектрическите централи, които събирали слънчевата енергия.
В зоната на тропиците е съсредоточено производството на растителни храни и дървесина, хиляди пъти по-изгодно, отколкото в студените климатични зони. Още отдавна, след откриването на изкуственото получаване на въглехидратите — захарите — от слънчева светлина и въглероден двуокис, ние престанахме да отглеждаме захарни растения. Евтиното промишлено произвеждане на пълноценни питателни белтъчини още не ни е по силите, затова култивираме богати на белтъчно вещество културни растения и гъби на суша и колосални пространства водорасли в океаните. Относно простия начин за изкуствено произвеждане на хранителни мазнини бяхме информирани от Великия пръстен. Витамини и хормони правим в каквото желаем количество от каменни въглища. Селското стопанство на новия свят се освободи от необходимостта да добива всички без изключение хранителни продукти, както в старо време. За нас практически няма граници за производството на захари, мазнини и витамини. Само за производство на белтъчини разполагаме с гигантски площи суша и вода. Човечеството отдавна се освободи от страха пред глада, който десетки хилядолетия е господствувал над хората.
Една от главните радости на човека — стремежът към пътешествия, към придвижване от място на място — е наследена от нашите прадеди — скитници ловци, събирачи на оскъдна храна. Сега цялата планета е обвита от Спиралната линия, която съединява с исполински мостове през проливите всички континенти. — Веда прокара пръст по сребристата нишка и завъртя глобуса. — По Спиралната линия непрекъснато се движат електрически влакове. Стотици хиляди хора могат много бърже да се пренесат от обитаемата зона в степната, полската, планинската, където няма постоянни градове, а само временни лагери за майсторите в животновъдството, полевъдството, горската и минната промишленост. Пълното автоматизиране на всички заводи и енергоцентрали направи ненужно строителството при тях на градове или големи селища — там се намират само къщи за малцината дежурни: наблюдатели, механици и монтьори.
Планомерното организиране на живота най-сетне прекрати убийственото увеличаване на скоростта — създаването на все по-бързи и по-бързи транспортни машини. По Спиралната линия влаковете изминават двеста километра в час. Само в случай на някакво нещастие се използуват скоростни кораби, които прелитат хиляди километри в час.
Преди няколко стотици години хората успели да подобрят значително облика на нашата планета. Още във Века на разцеплението е била открита вътрешноатомната енергия. Също тогава хората се научили да освобождават някаква си нищожна част от нея и да я превръщат в топлинно взривяване, чиито убийствени свойства били използувани за военно оръжие. Натрупали се големи запаси от ужасни бомби, които после, при настъпването на комунизма, учените се опитвали да употребят за произвеждане на енергия. Твърде голямата опасност от излъчване и влияние от негова страна върху живота била скоро разбрана и затворила в тесни граници старата ядрена енергетика. Почти едновременно с това астрономите открили чрез изучаване физиката на далечните звезди два нови начина за получаване на вътрешноатомна енергия — Ку и Ф, които са много по-действени и не оставят опасни продукти при разпадането.
Тези два метода се прилагат от нас и сега, макар че за звездолетните двигатели се използува още един вид ядрена енергия — анамезонният, станал известен при наблюдаване на големите звезди от Галактиката чрез Великия пръстен.
Веднага, щом бе измислен начинът за изхвърляне продуктите от разпадането на радиоактивните изотопи на урана, тория водорода, кобалта, лития извън пределите на земната атмосфера, се взе решение всички отдавна натрупани запаси от тия стари термоядрени материали да бъдат унищожени. Тогава във Века на преустройството бяха направени изкуствени слънца, «окачени» над полярните области. Ние чувствително намалихме ледените шапки, които са се образували на полюсите на Земята в четвъртичната епоха, и променихме климата на цялата планета. Водата в океаните се издигна със седем метра, в атмосферната циркулация рязко се скъсиха полярните фронтове и отслабнаха обръчите на пасатните ветрове, които изсушаваха пустинните зони на границата с тропиците. Почти се прекратиха и ураганните ветрове, изобщо всякакви бурни нарушения на времето.
До шестнадесетия паралел северно и южно от екватора достигнаха топлите степи, а ливадите и горите от умерения пояс пресякоха седемдесет градуса географска ширина.
Антарктическият континент, три четвърти от който бяха освободени от леда, се оказа рудна съкровищница на човечеството. Там непокътнати лежаха подземни богатства, по всички други континенти в значителна степен изчерпани след безразсъдното разпиляване на металите и повсеместните разрушителни войни от миналото. Именно през Антарктида се удаде да се затвори кръгът на Спиралната линия.
Още преди това основно изменение на климата бяха прокопани огромни канали и прорязани планинските хребети за уравновесяване циркулацията на водните и въздушните маси на планетата. Вечните диелектрически помпи помогнаха за водоснабдяването даже на високопланинските пустини в Азия.
Възможностите за произвеждане на хранителни продукти нараснаха многократно, нови земи станаха удобни за живеене. Хората започнаха да използуват топлите вътрешни морета за отглеждане на богати с белтъчно вещество водорасли.
Старите, опасни и крехки планетолети все пак дадоха възможност да се стигне до най-близките планети от нашата система. Земята беше обкръжена с пояс изкуствени спътници, от които хората отблизо опознаха Космоса. И тогава, преди четиристотин и осем години, се случило събитие — толкова важно, че ознаменувало нова ера в съществуването на човечеството — Ерата на Великия пръстен, ЕВП.
Отдавна хората са напрягали ума си над предаването на изображения, звуци, енергия на далечни разстояния. Стотици хиляди изключително талантливи учени са работили в специална организация, която и досега се нарича Академия за насочени излъчвания, докато не направили възможни далечните насочени предавания на енергия, без каквито и да било проводници. Това се оказало осъществимо, когато бил намерен обходният път на закона — потокът енергия е пропорционален на синуса от ъгъла на разклоняването на лъчите. Тогава паралелните снопове излъчвания осигурили постоянна връзка с изкуствените спътници, а следователно и с целия Космос. Защищаващият живота щит от йонизирана атмосфера е бил вечно препятствие за предаванията и приеманията от пространството. Много отдавна, още в края на Ерата на разединения свят, нашите учени установили, че потоци мощни радиоизлъчвания от Космоса се изливат върху Земята. Заедно с общото излъчване на съзвездията и галактиките до нас са достигали призиви от Космоса и предавания по Великия пръстен, изопачени и полузаглъхнали в атмосферата. Тогава не сме ги разбирали, макар че вече сме можели да улавяме тези тайнствени сигнали, които сме считали за излъчвания на мъртва материя.
Ученият Кам Амат, индус по произход, съобразил да проведе на изкуствени спътници опити с приемници на изображения. С безкрайно търпение десетки години той усвоявал все нови комбинации от диапазони.
Кам Амат уловил предаване от планетната система на двойната звезда, която от старо време се наричала 61 от Лебед. На екрана се появил неприличащ на нас, ала без съмнение човек и посочил надпис, направен със символите на Великия пръстен. Надписа съумели да прочетат едва след деветдесет години и той украсява на нашия земен език паметника на Кам Амат: «Привет вам, братя, влезли в нашето семейство! Разделени от пространството и времето, ние се свързахме чрез разума в пръстен с велика сила.»
Езикът от символи, чертежи и карти на Великия пръстен се оказал лесен за разбиране на достигнатото от човечеството равнище на развитие. След двеста години ние вече можехме да водим разговори посредством превеждащите машини с планетните системи на най-близките звезди, да получаваме и предаваме цели картини от разнообразния живот на различни светове. Едва неотдавна приехме вест от четиринадесетте планети на големия център на живот в съзвездието Лебед — Денеб — колосална звезда със светимост четири хиляди и осемстотин слънца, която се намира на разстояние сто двадесет и два парсека от нас. Развитието на мисълта там е вървяло по друг път, обаче е достигнало нашето равнище.
А от древните светове — кълбовидните струпвания в нашата Галактика и колосалната обитаема област около галактическият център — идват от безмерната далечина странни картини и зрелища още неразгадани, недешифрирани от нас. След като паметните машини ги запишат, те се предават в Академията на върховете на знанието — така се нарича научната организация, която работи над проблемите, едва-едва набелязани от нашата наука. Ние се опитваме да разберем отишлата надалеч от нас за милиони години мисъл, вероятно отличаваща се от нашата поради това, че пътищата на историческото развитие на живота от низшите органически форми към висшите, мислещи същества са други.
Веда Конг отвърна очи от екрана, в който гледаше като хипнотизирана, и хвърли въпросителен поглед към Дар Ветер. Той се усмихна и кимна одобрително. Веда гордо вдигна глава, протегна напред ръце и се обърна към невидимите и непознатите, които след тринадесет години ще получат нейните думи и ще видят нейния образ.
— Такава е историята ни, труден, сложен и дълъг път към висините на знанието. Ние ви зовем — обединявайте се с нас във Великия пръстен, за да разнасяме на всички краища на необятната Вселена могъщата сила на разума и да побеждаваме мъртвата материя!
Гласът на Веда звънтеше тържествуващо, придобил силата на всички поколения земни хора, които сега се бяха издигнали дотолкова, че помислите им се насочваха вече извън пределите на собствената Галактика към другите звездни острови на Вселената.
Чу се провлечен меден звън — Дар Ветер беше придвижил ръчката и изключил предаващия поток енергия. Екранът потъмня. На прозрачното табло отдясно остана светещият стълб на канала.
Веда, уморена и тиха, се сви на кълбо в дълбочината на голямото кресло. Дар Ветер покани Мвен Мас да седне до масата за управляване, а той се наведе над рамото му. В пълната тишина само понякога едва чуто потракваха ограничителите на ръчките. Внезапно екранът със златната рамка изчезна и на неговото място се отвори невероятна глъбина. Веда Конг въздъхна силно — за първи път виждаше това чудо. Действително дори за човек, добре познаващ пътя на сложната интерференция на светлинните вълни, по който се постигаше такава широчина и дълбочина на обзора, зрелището винаги изглеждаше поразително.
Тъмна повърхност на чужда планета се приближаваше отдалеч, като нарастваше с всяка секунда. Това е извънредно рядка система на двойна звезда, където две слънца се уравновесяват по такъв начин, че орбитата на планетата им се оказва правилна и върху него се зародил живот. Двете слънца — оранжево и алено, по-малки от нашето, осветяваха ледовете на застинало море, които изглеждаха червени. На края на плоски черни планини в загадъчно виолетови отблясъци се виждаше гигантско ниско здание. Зрителният лъч се опря в площадката на покрива му, сякаш го прониза, и всички видяха сивокож човек с кръгли като на кукумявка очи, заобиколени със сребрист пух. Ръстът му беше твърде голям; но тялото — много тънко, с дълги като пипала крайници. Човекът безсмислено бодна с глава, сякаш направи бърз поклон, и устремил към екрана своите безстрастни, като обективи очи, отвори уста, без устни, прикрита от подобна на нос клапа от мека кожа. Веднага зазвуча мелодичният и нежен глас на превеждащата машина:
— Заф Фтет, завеждащ външната информация на 61 от Лебед. Днес ние предаваме за жълтата звезда СТЛ 3388+04ЖФ… Предаваме за…
Дар Ветер и Юний Ант се спогледаха, а Мвен Мас за секунда стисна китката на Дар Ветер. Това бяха галактическите сигнали на Земята, по-точно на Слънчевата планетна система. Някога наблюдателите от другите светове я смятаха за единствен голям спътник, който прави обиколка около Слънцето за петдесет и девет земни години. Веднъж през този период се случва съвместно противостояние на Юпитер и Сатурн, отместващ Слънцето забележимо за астрономите от близките звезди. В същата грешка са изпадали и нашите астрономи по отношение на много планетни системи, чието присъствие край различни звезди е било открито още в стари времена.